- Това е достатъчно, Франси. - Гласът на Дали не беше много висок, но беше сериозен и майка му спря да говори. Теди обърса носа си с ръкав. - Излез навън за минута, скъпа -каза й той.
- Не, Дали, аз...
- Излез, мила. Ще Лойдем след малко.
Не излизай - искаше да изкрещи Теди. - Не ме оставяй сам с него. Но беше твърде късно. След няколко секунди краката на майка му се раздвижиха и той чу вратата да се затръшва. Още една сълза капна от брадичката му и той тихо изхълца, когато се опита да си поеме въздух.
Дали се приближи до него. Теди видя през сълзите си крачолите на панталона му. После усети около раменете му да се увива ръка и да го придърпва.
- Давай, синко, наплачи се хубаво - каза тихо Дали. - Понякога е трудно да го направиш, когато наоколо има жена, а денят ти беше тежък.
Нещо твърдо и болезнено, което Теди беше сдържал в себе си твърде дълго, се пречупи.
Дали коленичи и притисна момчето към себе си. Теди уви ръце около врата му и го прегърна толкова здраво, и се разплака толкова силно, че почти не можеше да диша. Дали галеше гърба му под ризата, наричаше го „синко“ и му казваше, че рано или късно, всичко ще се подреди.
- Не исках да нараня статуята - изхлипа Теди във врата на Дали. - Обичам статуята. Мама каза, че никога повече няма да ми има доверие.
- Невинаги трябва да се вярва на жените, когато са разстроени, както е майка ти в момента.
- Обичам мама. - Теди изхълца отново. - Не исках да я вбесявам така.
- Знам,синко.
- Ужасно се плаша, когато ми е толкова бясна.
- Обзалагам се, че и тя се плаши.
Най-накрая Теди събра смелост да погледне Дали. Лицето му изглеждаше размазано през сълзите.
- Тя ще ми спре джобните за един милион години.
Дали кимна.
- За това вероятно си прав. - А после обхвана главата на Теди, придърпа го към гърдите си и го целуна точно до ухото.
Още няколко секунди Теди не каза нищо, просто свикваше с усещането за бодливата буза до своята собствена.
- Дали?
- Да?
Теди зарови уста в яката на ризата му, така че думите прозвучаха приглушени.
- Мисля... мисля, че ти си истинският ми баща, нали?
Дали притихна за момент и когато най-сетне проговори, звучеше така, сякаш неговото гърло се беше стегнало.
- Точно така, синко. Точно така.
По-късно двамата излязоха в коридора, за да се срещнат с Франческа заедно. Само дето този път, когато видя начина, по който синът й държеше Дали, тя започна да плаче и преди Теди да се усети, майка му го прегръщаше, а баща му прегръщаше нея. Тримата стояха насред коридора пред офиса на охранителите на Статуята на Свободата и се прегръщаха, и плачеха като големи глупави бебета.
Епилог
Дали седеше на седалката до шофьора на своя голям крайслер „Ню Йоркър“, беше нахлупил шапката си над очите, за да се предпази от сутрешното слънце, докато Мис Каприз подминаваше две каравани и един автобус по-бързо, отколкото някои хора казват „амин“. По дяволите, обичаше стила й на шофиране. Човек можеше да се отпусне с жена като нея зад волана, защото знаеше, че има поне минимален шанс да пристигне навреме, преди да е остарял.
- Ще ми кажеш ли къде ме водиш? - попита той. Когато го беше отмъкнала от сутрешното му кафе, не беше протестирал твърде много, защото след три месеца брачен живот се беше научил, че е по-забавно да се съгласява с хубавата си малка жена, отколкото да прекара половината си време да спори с нея.
- Към старата кариера - отвърна тя. - Ако успея да намеря пътя.
- Кариерата? Това място е затворено от три години. Там няма нищо.
Франческа сви рязко вдясно и пое по един стар асфалтов път.
- Това каза и госпожица Сибил.
- Госпожица Сибил ли? Какво общо има тя?
- Тя е жена - отвърна тайнствено Франческа. - И разбира нуждите на жените.
Дали реши, че най-добрата му тактика в тази ситуация е да не задава повече въпроси, а да я остави да се оправя сама. Ухили се и смъкна шапката още по-ниско. Кой би си помислил, че да си женен за Мис Каприз ще е толкова забавно? Животът им се развиваше дори по-добре, отколкото си бе представял. За медения им месец Франси го бе замъкнала на Френската Ривиера, което се оказа най-страхотното време в живота му, а после пристигнаха в Уайнет за лятото. Решиха, че по време на учебната година базата им ще е Ню Йорк, което беше най-добре за Теди и Франси. Тъй като наесен Дали щеше да играе в по-големите турнири, можеше да се установят навсякъде. А когато се отегчаха, щяха да живеят в някоя от неговите къщи, пръснати из цялата страна.
- Трябва да се върнем в Уайнет след точно четиресет и пет минути - обяви тя. - Имаш интервю с репортера от „Спортс Илюстрейтид“, а аз - конферентен разговор с Нейтън и екипа.