- Той е роден зъл - каза една от по-добрите жени на Дали, докато си стягаше багажа. - Някои хора просто са си такива. При Джейси отначало не го разбираш, защото е умен и може да говори толкова хубаво, че те кара да се чувстваш най-красивата жена на света. Но в него има нещо извратено, нещо, което го прави гаден. Не слушай какво казва за теб, Дали. Ти си добро дете. Той просто се страхува, че ще пораснеш и ще направиш нещо с живота си, което ще е повече от всичко, което той някога е постигнал.
Дали избягваше обсега на юмруците на Джейси, доколкото беше възможно. Класната стая стана най-сигурното му убежище и за разлика от приятелите си, той никога не отсъстваше от училище - освен ако нямаше особено лоши наранявания по лицето. Тогава се мотаеше с кадитата, които работеха в голф клуба. Те го научиха на голф и докато стане на дванайсет, откри още по-безопасно убежище от училището.
Дали се отърси от старите спомени и каза на Скийт, че е време за сън. Върнаха се в мотела, но въпреки че беше уморен, бе мислил за миналото твърде дълго, за да може да заспи лесно.
След приключването на квалификациите на Про-Ам, на следващия ден започваше истинският турнир. Както повечето професионални голф турнири, „Ориндж Блосъм Оупън“ провеждаше първите си два кръга в четвъртък и петък. Играчите, които оцелееха след петък, продължаваха в следващите два кръга. Дали не само беше оцелял, но и водеше турнира с четири удара, когато мина покрай кулата на телевизията при първия тий в неделя сутринта за последния кръг.
- Просто бъди стабилен, Дали - каза му Скийт. Потупа с дланта си голф чантата му и погледна нервно към таблото, където името на Дали се мъдреше най-отгоре. - Помни, че днес играеш своята игра, не тази на някой друг. Изхвърли от ума си камерите и се концентрирай само върху удара.
Дали дори не кимна в знак за потвърждение на думите му. Вместо това се ухили на една привлекателна брюнетка, застанала близо до въжетата, които държаха феновете настрана. Тя му се усмихна в отговор, така че той се приближи да размени няколко шеги с нея, все едно нямаше никакви грижи, сякаш спечелването на турнира не беше най-важното нещо в живота му.
Последната игра на Дали бе с Джони Милър, който през този сезон бе спечелил най-много пари. Когато дойде ред за неговия удар, Скийт му връчи стик номер три и му даде последни напътствия:
- Помни, че ти си най-добрият млад голф играч на турнира, Дали. Ти го знаеш и аз го знам. Какво ще кажеш да го разбере и останалата част от света?
Дали кимна, зае позиция и направи исторически удар.
В края на четиринайсетата дупка Дали все още водеше с шестнайсет удара под пара. Джони Милър го догонваше бързо, но все още беше на четири дупки зад него. Дали изхвърли Милър от ума си и се концентрира върху своята игра. Вкара петфутов път и си каза, че е роден за тази игра. Някои ставаха шампиони, но други бяха създадени такива от момента на зачеването си. Най-накрая щеше да оправдае репутацията, която му бяха създали списанията. Докато името му стоеше изписано най-отгоре на таблото на „Ориндж Блосъм Оупън“, Дали се чувстваше така, сякаш бе излязал от утробата, стиснал в ръката чисто нов „Тайтълист“.
Крачките му ставаха по-големи, докато се придвижваше към петнайсетия феъруей. Телевизионните камери следяха всяко движение, от него струеше увереност. Неуспехите във финалите от последните две години вече бяха зад гърба му. Те бяха нещастни случайности, просто нещастни случайности. Тексаското момче щеше да подпали света на голфа.
Слънцето огря русата му коса и затопли ризата му. Една добре изглеждаща жена от тълпата му изпрати въздушна целувка. Той се разсмя и се престори, че хваща целувката и я пъха в джоба си.
Скийт му подаде айрън номер осем за един сравнително лесен удар. Дали стисна стика, прецени разположението и зае позиция. Чувстваше се силен, способен. Преднината му беше солидна, играта му се развиваше, нищо не можеше да му отмъкне победата.
Нищо освен Мечката.
Не мислиш, че можеш да спечелиш, нали, Бодин?
Гласът на Мечката прозвуча в главата на Дали толкова ясен, сякаш Джак Никлаус стоеше пред него.
Шампионите като мен печелят турнирите, не смотаняците като теб.
Разкарай се - изпищя мозъкът на Дали. - Не се показвай сега!
По челото му започна да избива пот. Той намести захвата си, опита се отново да се отпусне, насили се да не слуша гласа.
Какво имаш да покажеш? Какво друго си направил в живота си, освен да прецакваш нещата?