- Тръгвам, скъпа - каза Клоуи, която се появи на вратата, докато нагласяше пастелното си филцово бомбе върху тъмната си къса къдрава коса. - Ако Хелмут се обади, кажи му, че ще се върна до един.
- Ако Хелмут се обади, ще му кажа, че си умряла. - Франческа сложи ръце на хълбоците си, а канеленокафявите й нокти изглеждаха като малки изрязани бадеми, докато потропваше нетърпеливо с тях по зеления велурен панталон.
Клоуи затегна закопчалката на визоновата яка около врата си.
- Скъпа...
Франческа почувства пристъп на угризение, когато забеляза колко уморена изглежда майка й, но го потисна, като си напомни, че саморазрушителната склонност на Клоуи към мъжете се бе влошила през последните месеци и нейно задължение като дъщеря беше да й го посочи.
- Той е жиголо, мамо. Всички го знаят. Измислен германски принц, който те прави на пълна глупачка. - Франческа се пресегна покрай ароматизираните закачалки в гардероба си към Стойката със златния люспест колан, който бе купила в магазина на „Дейвид Уеб“ последния път, когато беше в Ню Йорк. След като го закопча на кръста си, насочи вниманието си към Клоуи. - Тревожа се за теб, мамо. Под очите ти има сенки и изглеждаш уморена през цялото време. Невъзможно е да се живее с теб. Вчера ми донесе бежово кимоно на „Живанши“ вместо сребърното, за което те помолих.
Клоуи въздъхна.
- Съжалявам, скъпа. Аз... аз мисля за разни неща и не спя добре. Ще ти взема сребърното кимоно утре.
Удоволствието на Франческа, че ще получи правилното кимоно, не успя да засенчи напълно притеснението й за Клоуи. Опита се възможно най-нежно да я накара да разбере колко сериозна е ситуацията.
- Ти си на четиресет, мамо. Трябва да започнеш да се грижиш по-добре за себе си. Боже, не си ходила на масаж на лицето от седмици.
За свое изумление, видя, че е засегнала Клоуи. Спусна се и прегърна набързо майка си за помирение, като внимаваше да не размаже деликатно нанесения руж по скулите й.
- Няма значение - каза. - Аз те обожавам. А ти си все така най-красивата майка в Лондон.
- Което ми напомня, че една майка в тази къща е достатъчна. Вземаш си противозачатъчните, нали, скъпа?
Франческа изстена.
- Не започвай отново...
Клоуи извади чифт ръкавици от щраусова кожа на „Шанел“ и започна да си ги слага.
- Не мога да понеса мисълта, че ще забременееш, докато си още толкова млада. Бременността е толкова опасна.
Франческа отметна косата си зад раменете и се обърна към огледалото.
- Още една причина да не забравям, нали - каза тя безгрижно.
- Просто бъди внимателна, скъпа.
- Случвало ли се е някога да изпусна от контрол ситуация, в която има замесени мъже?
- Слава богу, не. - Клоуи пъхна палци под яката на визоновото палто и повдигна кожата така, че да докосне челюстта й. - Ако само можех да приличам повече на теб, когато бях на двайсет. - Тя се изкиска сухо. - Кого заблуждавам? Ако само можех да съм повече като теб сега. - Тя й изпрати въздушна целувка, помаха й за довиждане с чантичката си и изчезна по коридора.
Франческа сбърчи нос срещу огледалото, после извади гребена, който тъкмо бе прокарала през косата си, и отиде до прозореца. Докато се взираше в градината, в главата й се появи неканен спомен за срещата й с Еван Вариън и тя потръпна. Макар да знаеше, че сексът не би могъл да е толкова ужасен за повечето жени, нейното преживяване с Еван преди три години я бе накарало да изгуби по-голяма част от желанието си за следващи експерименти дори с мъже, които я привличаха. И все пак подигравката на Еван за фригидността й се бе задържала в прашасалите кътчета на ума й и изскачаше от там в най-странни моменти, за да я преследва. Най-накрая миналото лято тя събра кураж и позволи на един красив млад шведски скулптор, когото бе срещнала в Маракеш, да я отведе в леглото.
Намръщи се, когато си спомни колко ужасно беше. Знаеше, че сексът сигурно е повече от това, просто да отдаде тялото си на някого, а той да докосва най-интимните й части, докато от мишниците му по нея капе пот. Единственото усещане, което преживяването бе събудило у нея, беше ужасна тревожност. Тя мразеше уязвимостта, разстройващото усещане, че е изпуснала контрола. Къде беше мистичната близост, за която пишеха поетите? Защо пе беше в състояние да се почувства близо до никого?
Докато наблюдаваше отношенията на Клоуи с мъжете, Франческа беше научила още от много малка, че сексът е стока за продан като всяка друга. Знаеше, че рано или късно, ще трябва отново да позволи на някой мъж да прави любов с нея. Но беше решена да отлага момента, докато не почувства, че контролира напълно ситуацията и че наградата ще е достатъчно голяма, за да оправдае тревожността. Точно каква би могла да е тази награда, тя не знаеше. Със сигурност не и пари. Парите си бяха пари, не нещо, за което да се замисля. Не беше и социално положение, тъй като то й беше осигурено до голяма степен от самото й раждане. Беше нещо... изплъзващото се нещо, което липсваше в живота й.