- Ама че история - каза Скийт.
Дали се прозя и се зачуди дали ще успее да направи и един свестен удар с айрън номер две. Вчера не беше, но не разбираше защо. След катастрофалното си представяне на миналогодишния „Ориндж Блосъм Оупън“ вече играеше по-добре, но все още не бе успял да завърши по-нагоре от четвъртото място в никой от големите турнири през този сезон.
Скийт приближи таблоида към светлината.
- Помниш ли, че преди време ти показах снимка на една дребничка британка, дето се мотае с принц и разни филмови звезди?
Може би прехвърлям тежестта твърде бързо, помисли си Дали. Може би заради това имаше проблеми с айрън номер две. Или пък беше заради замаха.
Скийт продължи.
- Каза, че изглежда като жена, която не би се здрависала с теб, освен ако не носиш розов диамантен пръстен. Спомняш ли си?
Дали изсумтя.
- Както и да е, изглежда, миналата седмица майка й е била блъсната от такси. Тук има нейна снимка на погребението с ужасното заглавие: „Съкрушената Франческа Дей оплаква хайлайф майка си“. Откъде мислиш, че си съчиняват подобни неща?
- Какви неща?
- „Съкрушена“, ей такива думи.
Дали премести тежестта върху единия си хълбок и порови в задния джоб на дънките си.
- Тя е богата. Ако беше бедна, щяха просто да кажат, че е тъжна. Имаш ли още дъвки?
- Пакетче „Джуси Фрут“.
Дали поклати глава.
- След няколко мили има паркинг за камиони. Да се поразтъпчем.
Спряха и пиха кафе, после отново се качиха в колата. Стигнаха до Хатисбърг навреме и Дали лесно се квалифицира за турнира. По-късно следобед, на път за мотела, двамата се отбиха в градската поща, за да проверят пощенската си кутия. Чакаха ги купчина сметки заедно с няколко писма, едно от които сложи началото на спор, продължил чак до мотела.
- Не се продавам и не искам да слушам нищо повече за юва - тросна се Дали, докато махаше шапката си и я хвърляше па леглото, а после съблече тениската си през глава.
Скийт вече закъсняваше за срещата, която си бе уредил с една къдрокоса сервитьорка, но вдигна поглед от писмото, което държеше в ръка, и огледа гръдния кош на Дали, широките му рамене и добре очертаните мускули.
- Ти си най-упоритото копеле, което познавам - заяви той. - Точно сега красивото ти лице заедно с тези свръхразвити гръдни мускули могат да ни донесат повече пари, отколкото всеки ръждясал айрън ти е спечелил за целия сезон.
- Няма да позирам за педалски календари.
- О Джей Симпсън се съгласи - изтъкна Скийт, - както и Джо Намат, и онзи френски скиор. По дяволите, Дали, ти си единственият голф играч, когото са питали.
- Няма да го направя! - извика Дали. - Не се продавам.
- Но направи онези реклами за „Фут Джой“.
- Това беше различно, сам го знаеш. - Дали отиде в банята и тръшна вратата, после извика от там: - „Фут Джой“ правят дяволски добри обувки за голф!
Скийт чу водата да потича и поклати глава. Като мърмореше под нос, прекоси коридора до своята стая. От дълго време насам за мнозина беше очевидно, че външният вид на Дали можеше да му осигури еднопосочен билет за Холивуд, но глупакът не се възползваше от външността си. Търсачите на таланти започнаха да му звънят отвсякъде още след първата му година по турнирите, но Дали просто ги наричаше „кръвопийци“ и после пускаше унизителни забележки за майките им, което не беше толкова лошо само по себе си, като се изключеше това, че им го казваше в очите. На Скийт му се щеше да знае какво толкова ужасно има да се спечелят малко лесни пари. Докато Дали не започнеше да печели големите турнири, никога нямаше да получи шестцифрена сума, каквато получаваха момчета като Тревино, да не говорим за сладките сделки, които правеха Никлаус и Палмър.
Скийт се среса и смени една памучна тениска с друга. Не виждаше какво толкова нередно има в позирането за календар, дори ако трябва да е близо до красиви момчета като Дж. У. Намат. Дали притежаваше това, което търсачите на талант наричаха „сексуален магнетизъм“. Мамка му, дори някой сляп можеше да го види. Без значение колко надолу в класацията беше, винаги го следваше цяла тълпа и осемдесет процента от публиката му носеше червило. В мига, в който напуснеше терена, тези жени му се лепваха като мухи на мед. Холи Грейс казваше, че жените обичат Дали, защото знаят, че той не съчетава цветово бельото си и не притежава записи на Уейн Нютън. В случая с Далас Бодин, както подчертаваше Холи Грейс, става въпрос за последния истински тексаски мъжкар.