Шофьорът спря и се обърна към нея. Имаше голяма кръгла значка, закачена за яката на жълто-кафявата му униформена риза. Надписът от горната й част беше „1776-1976“, а в центъра и отдолу пишеше „АМЕРИКА“ и „СТРАНАТА НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ“. Откакто слезе от самолета, Франческа навсякъде виждаше знаци, посветени на двестагодишнината на Америка. Сувенирните щандове бяха отрупани с възпоменателни значки и евтини пластмасови модели на Статуята на Свободата. Когато преминаха през Гълфпорт, дори видя противопожарни кранове, боядисани като опълченци от освободителната война. За някой, който идваше от страна като Англия, цялото това празнуване на някакви си двеста години изглеждаше прекадено.
- Четиресет и осем долара - обяви шофьорът, но с толкова силен акцент, че тя едва го разбра.
Франческа порови из доларите, които бе купила със своите английски паунди, когато кацна на ,Джей Еф Кей“, и му подаде повечето от парите си заедно с щедър бакшиш и усмивка. После се измъкна от таксито, вземайки и козметичния си куфар.
- Франческа Дей? - От страничната морава към нея се приближи млада жена с къдрава коса и висящи обеци.
- Да.
- Здрасти. Аз съм Сали Калаверо. Добре дошла на края на света. Опасявам се, че ще ми трябваш в гардеробната незабавно.
Шофьорът остави куфара „Вюитон“ в краката на Франческа. Тя огледа намачканата индийска пола на Сали и кафявото горнище, което тя неуместно беше избрала да носи без сутиен.
- Това е невъзможно, мис Калаверо - отвърна. - Веднага щом се видя с господин Байрон, ще отида в хотела и после в леглото си. Единственият ми сън за последните двайсет и четири часа беше в самолета и съм страхотно изтощена.
Изражението на Сали не се промени.
- Е, опасявам се, че ще трябва да те задържа за известно време, макар че ще направя всичко възможно да приключа по-бързо. Лорд Байрон промени снимачния график и сега трябва да приготвим костюма ти за утре сутринта.
- Но това е абсурдно. Утре е събота. Ще ми трябват няколко дни да се възстановя. Той едва ли очаква от мен да започна да работя в мига, в който пристигна.
Любезният маниер на Сали се изпари.
- Това е шоубизнес, скъпа. Обърни се към агента си. - Тя погледна куфара „Вюитон“ и после помаха на някой зад гърба ма Франческа. - Хей, Дейви, моля те занеси нещата на госпожица Дей към кокошарника.
- Кокошарника! - възкликна Франческа, която започваше да изпитва истинско притеснение. - Не знам за какво става въпрос, но искам да отида незабавно в хотела си.
- Аха, с всички ни е така. - Сали се усмихна почти нахално па Франческа. - Не се притеснявай, не е истински кокошарник. Къщата, където всички сме настанени, е точно до този имот. Преди няколко години е била санаториум, болничните легла все още си стоят. Всички го наричаме „кокошарника“, защото на това прилича. Ако не те притесняват хлебарките, не е лошо.
Франческа реши да не се занимава повече с нея. Нямаше смисъл човек да се разправя с подчинени.
- Искам да видя господин Байрон веднага - заяви тя.
- Точно сега той снима в къщата и не обича да го прекъсват. - Очите на Сали я огледаха грубо и Франческа почувства как тя оценява неподходящото й измачкано облекло.
- Ще рискувам - отвърна саркастично, като се втренчи в гардеробиерката дълго и изпитателно, преди да отметне коса и да я отмине.
Сали Калаверо се загледа след нея. Проследи слабото й стройно тяло, припомняйки си идеалния грим и великолепната грива. Как успяваше да отмята косата си така? Дали тези блестящи жени вземаха уроци по отмятане? Сали подръпна кичур от своята коса, суха и чуплива в краищата от некачественото къдрене. Всички хетеросексуални мъже в компанията щяха да започнат да се държат като дванайсетгодишни, когато зърнеха тази жена, помисли си тя. Бяха свикнали с малките хубави старлетки, но тази тук беше нещо друго, с модния си британски акцент и начина, по който се взираше в теб, напомнящ ти, че родителите ти са прекосили океана в трета класа.
- Мамка му - промърмори Сали, чувствайки се като дебела повлекана от грешната страна на двайсет и петте си години. Госпожица Извисена и Могъща може и да се задушаваше в своя двестадоларов кашмирен пуловер, но изглеждаше хладнокръвна и хрупкава като в реклама от списание. Явно някои жени са родени само за да бъдат мразени от други жени, и Франческа Дей определено беше една от тях.