Дали усещаше как черният понеделник се спуска върху него, макар че беше едва събота и вчера бе отбелязал забележителен резултат с няколко стари приятели край Тускалуза. Беше кръстил черния понеделник мрачното настроение, което го поразяваше по-често, отколкото би искал, забиваше острите си зъби в него и изсмукваше всичките му сокове. В общи линии черният понеделник нанасяше много по-тежки удари от неговите айръни.
Той се приведе над кафето си в „Хауърд Джонсън“ и се взря през прозореца на заведението към паркинга. Слънцето още не се беше издигнало високо и освен няколко сънени шофьори ресторантът беше почти празен. Опита се да рационализира скапаното си настроение. Напомни си, че сезонът не беше лош. Спечели няколко турнира и беше говорил с комисаря на ПГА Дийн Биман не повече от два или три пъти по любимата му тема - неподходящото за професионалния голф играч поведение.
- Какво да бъде? - попита го сервитьорката. На джобчето й имаше закачена оранжево-синя кърпичка. Беше чистичка дебела жена с прошарена коса и добре гримирана, от онези, които полагат грижи за външността си и за които казваш, че имат приятни черти под сланините.
- Пържола и картофки - отвърна той, като й подаде менюто. - Две яйца, запечени от двете страни и още един литър кафе.
- В чаша ли го искате, или направо да ви го инжектирам?
Той се разсмя.
- Просто го донеси, скъпа, а аз ще реша къде да го побера.
По дяволите, обичаше сервитьорките. Това бяха най-добрите жени на света. Бяха земни и дръзки и всяка си имаше история.
Тази конкретна сервитьорка го огледа обстойно, преди да тръгне, изучавайки красивото му лице, както предположи. Случваше се непрекъснато и в общи линии Дали нямаше против, освен ако не му хвърляха гладни погледи, с които му казваха, че искат от него нещо, което не можеше да им даде.
Черният понеделник се завърна с пълна сила. Тази сутрин, точно след като беше изпълзял от леглото и стоеше под душа в опит да накара кървясалите си очи да останат отворени, Мечката беше дошъл и му прошепна в ухото.
Вече е почти Хелоуин, Бодин. Къде ще се скриеш тази година?
Дали беше пуснал студената вода докрай, но Мечката остана.
Как, по дяволите, един безполезен смотаняк като теб мисли, че може да си изкарва прехраната на една и съща планета с мен?
Дали се отърси от спомена, щом храната пристигна заедно със Скийт, който се намести в сепарето. Той бутна чинията си през масата и се извърна, когато Скийт взе вилицата му и я забоде в кървавата пържола.
- Как се чувстваш днес, Дали?
- Не мога да се оплача.
- Снощи пи доста.
Дали сви рамене.
- Тази сутрин потичах няколко мили. Направих малко лицеви опори. Поизпотих се.
Скийт го погледна, хванал ножа и вилицата.
- Аха.
- Какво, по дяволите, означава това?
- Нищо, освен дето смятам, че черният понеделник отново те е връхлетял.
Той си пийна от чашата с кафе.
- Нормално е да се чувствам депресиран към края на сезона - твърде много мотели, твърде много време на път.
- Особено когато дори не си се доближил до някой от основните турнири.
- Турнирът си е турнир.
- Конски фъшкии. - Скийт се върна към стека. Възцариха се няколко минути мълчание.
Най-накрая Дали проговори.
- Чудех се дали и Никлаус има черни понеделници.
Скийт трясна вилицата си.
- Не започвай отново да мислиш за Никлаус! Всеки път когато започнеш да мислиш за него, играта ти отива по дяволите.
Дали отмести кафето си и взе сметката.
- Дай ми няколко амфетки, ако обичаш.
- По дяволите, Дали, мислех, че щеше да отказваш тези неща.
- Искаш ли да остана в играта днес, или не?
- Разбира се, че искам, но не ми харесва начинът, по който го правиш напоследък.
- Просто се успокой, ако обичаш, и ми дай шибаните хапчета!
Скийт поклати глава и се подчини, като бръкна в джоба си и бутна черните капсули през масата. Дали ги сграбчи. Докато ги поглъщаше, не му убегна почти смешното противоречие между грижите, които полагаше за спортното си тяло, и издевателството, на което го подлагаше под формата на липса на сън, пиене и уличната фармация от джобовете на Скийт. И все пак това нямаше значение. Взря се в парите, които бе оставил на масата. Когато си роден Бодин, е почти сигурно, че няма да умреш от старост.
- Тази рокля е отвратителна!
Франческа изучаваше отражението си в голямото огледало, поставено в края на фургона, определен за импровизирана гардеробна. Очите й бяха уголемени за екрана с кехлибарени сенки и дебел слой туш за мигли, а косата й беше разделена на път, опъната гладко по слепоочията й и събрана на букли, които падаха над ушите. Фризурите от онзи период бяха едновременно очарователни и ласкателни, така че тя се спогоди с мъжа, който току-що бе приключил с косата й, но роклята беше друга работа. За набитото й за модата око безвкусната розова тафта със слоеве волани от нагъната бяла дантела по долната част изглеждаше като пресладен ягодов екпер. Горната част беше толкова прилепнала, че едва дишаше, а г ърдите й бяха толкова повдигнати, че всичко освен зърната беше изхвръкнало навън. Роклята успяваше да изглежда едновременно захаросана и вулгарна и изобщо не приличаше на костюмите, които Мариса Беренсон носеше в „Бари Линдън“.