- Само още една сцена, скъпа. Само още една. Погледни ъгъла на светлината, влизаща през прозореца. Кожата ти със сигурност ще сияе. Моля те, Франческа, ти си истинска принцеса. Моята изящна, безукорна принцеса.
Как можеше да му откаже?
Лойд я поведе към един знак, отбелязан на пода, недалеч от камината. Тя беше разбрала, че началото на филма се върти около пристигането на млада английска ученичка в плантация в Мисисипи, където трябва да стане булка на усамотилия се собственик, мъж, който Франческа прие, че трябва да прилича на Рочестър от „Джейн Еър“, макар че Флетчър Хол й изглеждаше прекалено мазен, за да бъде романтичен герой. За нещастие на ученичката, но за щастие на Франческа, Лусинда трябваше да умре трагично още същия ден. Франческа вече си беше представила великолепната сцена, която възнамеряваше да изиграе с подобаващо количество сдържана страст. Предстоеше й да открие какво общо имаха плантаторът и Лусинда с основната история, която се развиваше в наши дни и изглежда, включваше голям брой женски образи, но тъй като тя нямаше да се появява в тази част от филма, това не я интересуваше.
Лойд избърса челото си с чиста кърпичка и отиде до Флетчър Хол.
- Искам да се приближиш зад Франческа, да поставиш ръце на раменете й и после да повдигнеш косата й отстрани, така че да можеш да целунеш врата й. Франческа, помни, че ти си била закриляна цял живот. Докосването му те шокира, но ти доставя удоволствие. Разбираш ли?
Тя почувства как между гърдите й се стича вадичка пот.
- Разбира се, че разбирам - отвърна сърдито. Гримьорът дойде и й напудри врата. Тя го накара да държи огледало, така че да може да провери резултата.
- Помни, Флетчър - продължи Лойд, - не искам да целуваш врата й наистина, а само да си представиш целувката. Добре тогава, да го изрепетираме.
Франческа зае мястото си само за да изтърпи още едно безконечно отлагане за донагласяване на светлината. После някой забеляза мокро петно на гърба на фрака на Флетчър, където се беше изпотил, и Сали трябваше да донесе резервното.
Франческа тропна с крак.
- Още колко дълго ще ме държиш тук? Няма да се примиря с това! Давам ти още точно пет минути, Лойд, и после си тръгвам!
Той я изгледа смразяващо.
- Хайде, Франческа, дръж се професионално. Всички тези хора също са уморени.
- Всички тези хора не носят десеткилограмов костюм. Искам да видя какви професионалисти щяха да бъдат, ако се задушаваха до смърт!
- Само още няколко минути - каза той успокоително, после сви дланите си в юмруци и ги постави драматично пред гърдите си. - Използвай напрежението, което усещаш, Франческа. Използвай напрежението в сцената си. Предай го на Лусинда - младо момиче, изпратено в непозната страна, за да се омъжи за мъж, когото не е виждала. Тишина. Тихо, тихо, тихо. Позволете на Франческа да почувства напрежението си.
Озвучителят, който беше зает с голите гърди на Франческа през по-голямата част от деня, се наведе към оператора:
- Искам да почувствам напрежението й.
- Нареди се на опашката, брато.
Най-накрая новият фрак пристигна и сцената беше заснета.
- Не мърдайте! - извикай Лойд веднага щом приключиха. -Трябва ни само близък план на Флетчър, който целува врата на Франческа, и сме готови. Ще отнеме само секунда. Готови ли са всички?
Франческа изръмжа, но остана на място. Беше изтърпяла толкова много - още няколко минути нямаха значение. Флетчър постави ръце на раменете й и повдигна косата й. Тя мразеше да я докосва. Беше прекадено обикновен, не беше изобщо нейният тип мъж.
- Извий малко повече врата си, Франческа - нареди й Лойд. - Грим, къде си?
- Тук съм, Лойд.
- Давай тогава.
Гримьорът изглеждаше озадачен.
- Какво ти трябва?
- Какво ми трябва ли? - Лойд повдигна ръцете си в драматичен жест на фрустрация.
- О, ясноооо. - Гримьорът направи извинителна гримаса, после извика на Сали, която стоеше точно зад камерата. - Хей, Калаверо, протегни се към кутията ми, ако обичаш, и ми подхвърли зъбките на Флетчър?
Зъбките на Флетчър?
Франческа почувства как стомахът й се обърна.
7
- Зъбки! - изпищя тя. - За какво са му притрябвали на Флетчър зъбки?
Сали плесна отвратителния предмет в ръката на гримьора.
- Това е вампирски филм, скъпа. Какво очакваш да носи - прашки ли?
Франческа имаше чувството, че е в ужасен кошмар. Тя се отдръпна от Флетчър Хол и се нахвърли върху Байрон.
- Ти ме излъга! - извика тя. - Защо не ми каза, че това ще е вампирски филм? От всички смотани, мухлясали... Боже, ще те осъдя за това. Ще те съдя през всеки миг от нелепия ти живот. Ако си помислиш и за момент, че ще позволя името ми да се появи в... в... - Тя не можеше да изрече думата отново, наистина не можеше! В ума й проблесна образът на Мариса Беренсон, изящната Мариса, която чува какво се е случило с бедната Франческа Дей и се смее, докато по алабастровите й бузи не рукнат потоци от сълзи.