- Има ли нещо?
- Винаги ли правиш така?
- Какво да правя? - Трапчинките на бузите й се врязаха по-дълбоко.
- Да се предлагаш на мъж след по-малко от пет минути, откакто сте се запознали.
- Да се предлагам! - Тя не можеше да повярва, че го е чула правилно, и възкликна възмутено: - Със сигурност не ти се предлагам.
- Скъпа, ако тази усмивка не беше предложение, не знам какво е. - Той вдигна багажа й и го понесе към другата страна на колата. - Обикновено не бих имал нищо против, нали разбираш, но ми се стори малко безразсъдно да окачваш рекламата си, когато си насред нищото с двама непознати мъже, които може и да са перверзници.
- Рекламата ми! - Тя тропна с крак. - Пусни незабавно багажа ми! Няма да ходя никъде с теб, дори ако животът ми зависи от това.
Той огледа редките борове и пустия път.
- От това, което виждам, може би е точно така.
Франческа не знаеше какво да прави. Имаше нужда от помощ и все пак поведението му беше непоносимо, а тя ненавиждаше представата да се унижи, като се качи в колата. Дали й отне възможността за избор, когато отвори задната врата и безцеремонно натъпка багажа й при Скийт.
- Внимавай с куфарите - изплака тя, като се втурна към колата. - „Луи Вюитон“ са.
- Този път намери една истинска сладурана, Дали - промърмори Скийт от задната седалка.
- И сам виждам - отвърна Дали, качи се зад волана, затръшна вратата и после се показа през прозореца да я погледне. - Ако искаш багажа ти да си остане твой, скъпа, по-добре се качвай бързичко, защото точно след десет секунди натискам педала на газта и двамата с мистър Вюитон ще се превърнем само в далечен спомен.
Франческа заобиколи с куцукане колата от задния край до пасажерската врата, докато сълзите й напираха да рукнат. Чувстваше се унизена, уплашена и най-лошото - безпомощна. Един фуркет се плъзна по врата й и падна в прахта.
За нещастие, неудобството й не спря дотук. Откри, че кринолините не са създадени за модерни превозни средства. Като отказваше да погледне към спасителите си и да види как реагират на затрудненията й, тя най-накрая се настани на седалката, влизайки с дупето напред, а после прибра, доколкото успя, бухналата пола в скута си.
Дали изрови скоростния лост от водопада волани.
- Винаги ли носиш такива удобни дрехи?
Франческа го погледна, отвори уста да каже някой от прословутите си хапливи отговори, но откри, че нищо не й идва на ума. Известно време пътуваха в мълчание, докато тя се взираше упорито напред, макар очите й едва да успяваха да надникнат иззад планината от волани, а корсетът на роклята да притискаше талията й. Колкото и благодарна да беше отново да седи, позицията й правеше ограниченията на корсета още по-непоносими. Опита се да си поеме дълбоко въздух, но гърдите й се надигнаха толкова притеснително, че вместо това се задоволи с плитко дишане. Едно кихане и щяха да изскочат на свобода.
- Аз съм Далас Бодин - представи се мъжът зад волана. -Хората ме наричат Дали. Онзи отзад е Скийт Купър.
- Франческа Дей - отвърна тя, като се опита да прозвучи нехайно. Не трябваше да забравя, че тези американци бяха прословути с неофициалносгга си. Това, което се смяташе от англичаните за дебелашко, беше нормално поведение в Щатите. Освен това не можеше да устои на идеята да постави този великолепен селски дръвник поне отчасти на колене. В това поне я биваше, това бе нещо, което не можеше да се обърка в този ден, когато всичко друго се разпадаше. - Благодарна съм ви, че ме спасихте - каза, като се усмихна над полите си. - Опасявам се, че последните ми няколко дни бяха напълно ужасяващи.
- Имаш ли нещо против да ни разкажеш? - попита я Дали. -Двамата със Скийт пътуваме вече от доста километри и се уморихме да си говорим.
- Всъщност е доста нелепо. Миранда Гуинуик, тази истински противна жена - семейството пивовари, нали знаете - ме убеди да напусна Лондон и да приема роля във филм, който се снима в плантацията „Уентуърт“.
Главата на Скийт изскочи над лявото й рамо, очите му бяха оживени от любопитство.
- Филмова звезда ли си? - попита той. - Нещо в теб ми изглежда познато, но не мога да се сетя откъде.
- Не точно. - Тя си помисли да спомене Вивиън Лий, но после реши, че няма смисъл.
- Сетих се! - възкликна Скийт. - Знаех си, че вече съм те виждал. Дали, никога няма да познаеш кой е това.
Франческа го изгледа тревожно.
- Това тук е „съкрушената Франческа“! - обяви Скийт със смях. - Знаех си, че те познавам. Помниш ли, Дали? Онази, която излиза с филмови звезди.
- Без майтап - отвърна Дали.
- Как, за бога... - започна Франческа, но Скийт я прекъсна.
- Виж, наистина съжалявам за майка ти и таксито.