- Имам чувството, че само загрява.
Франческа погледна към тях, засрамена от собственото си поведение и разгневена от неговото. Не виждаше ли, че тя преживяваше най-ужасния ден в живота си? Бе редно да се опита да направи нещата по-лесни за нея. Мразеше факта, че той не изглеждаше впечатлен от външността й, мразеше и факта, че не се опитваше на свой ред да я впечатли. По някакъв странен начин, който не успяваше съвсем да определи, неговата липса на интерес сякаш бе по-дезориентираща от всичко друго, което й се бе случило.
Върна вниманието си към огледалото и започна да отстранява фуркетите от косата си, предупреждавайки се наум да спре да се тревожи за мнението на Далас Бодин. Всеки момент щяха да се върнат в цивилизацията. Щеше да си повика такси, което да я отведе на летището в Гълфпорт и после да се метне на следващия полет до Лондон. Неочаквано си спомни за притеснителното си финансово положение и после също толкова бързо намери решение. Просто щеше да позвъни на Никълъс и да го накара да й изпрати пари за билета.
Усещаше гърлото си раздразнено и сухо и се прокашля.
- Бихте ли могли да вдигнете прозорците? Този прахоляк е ужасен. И наистина бих пийнала нещо. - Тя видя малка хладилна чанта отзад. - Предполагам, че няма шанс да имате бутилка „Перие“ тук?
Във вътрешността на ривиерата надвисна многозначително мълчание.
- Да ви кажа, мадам, тъкмо свърши - каза най-накрая Дали. - Опасявам се, че старият Скийт довърши последната бутилка точно след като обрахме онзи магазин в Меридиън.
8
Дали първи щеше да признае, че невинаги се отнасяше добре с жените. Отчасти вината беше негова, но отчасти си беше и тяхна. Той обичаше южняшки жени, весели жени, земни жени. Обичаше жени, с които може да пие, жени, които могат да разказват мръсни шегички, като снижат гласа си и изкрещят смешната част над запотените чаши с бира, мачкат коктейлните салфетки и пускат Уейлън Дженингс на джубокса, без да губят и миг в чудене как ли ще възприемат гова останалите. Харесваше жени, които не вдигаха олелия със сълзи на очи, защото е прекарал цялото си време на голф игрището, вместо да ги заведе на ресторант, в който сервират охлюви. Всъщност харесваше жени, които се държаха като мъже. Но красиви. Защото най-много от всичко Дали харесваше красивите жени. Не с престорената красота на моделите от кориците на списанията, с целия онзи грим и кокалести момчешки тела, от които тръпки го побиваха, а сексапилно красиви. Харесваше гърди и бедра, очи, които се смеят, и зъби, които проблясват, широко извити устни. Харесваше жени, които можеше да обича и после да зареже. Такъв си беше и това до голяма степен го караше да става гаден с всяка жена, за която някога му беше пукало.
Но Франческа Дей беше изключение. Тя го караше да става гаден само с присъствието си.
- Това бензиностанция ли е? - попита Скийт, щастлив за първи път от много километри насам.
Франческа се взря напред и каза мълчалива благодарствена молитва, когато Дали намали. Не че вярваше на историята за обира на магазина, но трябваше да е внимателна. Отбиха пред порутена дървена сграда с олющена боя и табела „Жива стръв“, написана на ръка и наклонена към една ръждясала помпа. Облак прах влетя през прозорците на колата, когато гумите изскърцаха по чакъла. Франческа имаше чувството, че пътува от векове. Умираше от жажда и глад и трябваше да използва тоалетната.
- Последна спирка - обяви Дали и изключи двигателя. - Вътре трябва да има телефон. Може да позвъниш на някой от приятелите си.
- О, няма да се обаждам на приятел - отвърна Франческа и измъкна малка чантичка от телешка кожа от козметичното куфарче. - Ще извикам такси да ме откара до летището в Гълфпорт.
Отзад се разнесе висок стон. Дали се отпусна в седалката си и нахлупи шапката над очите си.
- Какво има? - попита Франческа.
- Дори не знам откъде да започна - промърмори Дали.
- Не казвай и дума - обади се Скийт. - Просто я пусни навън и дай газ. Човекът тук ще се оправи с нея. Сериозен съм, Дали. Само един глупак би направил двойно боти умишлено.
- Какво има? - попита Франческа, която започваше да изпитва тревога.
Дали повдигна ръба на шапката си с палец.
- Като за начало, Гълфпорт е на около два часа зад нас. Сега сме в Луизиана, на половината път до Ню Орлиънс. Ако искаше да отидеш в Гълфпорт, защо вървеше на запад вместо на изток?
- Откъде можех да знам, че вървя на запад? - отвърна тя възмутено.
Дали удари волана с длани.
- Защото проклетото слънце залязваше пред очите ти, ето откъде!
- О! - Тя се замисли за момент. Нямаше причина да се паникьосва. Просто щеше да намери друг начин. - Има ли летище в Ню Орлиънс? Мога да използвам него.