- Как възнамеряваш да стигнеш до там? И ако още веднъж споменеш за такси, кълна се в бога, че ще изхвърля парчетата на тоя „Луи Хуитон“ сред боровете! Ти си насред нищото, лейди, не разбираш ли това? Тук няма таксита! Това е пустошта на Луизиана, а не Париж!
Тя седна по-сковано и захапа устните си.
- Разбирам - каза бавно. - Ами тогава вероятно мога да ви платя, за да ме закарате до там. - Взря се в чантичката си, а челото й се сбърчи от тревога. Колко пари й бяха останали? По-добре да се обади на Никълъс веднага, за да може парите да я чакат, когато стигнеше в Ню Орлиънс.
Скийт отвори вратата и излезе.
- Ще си взема бутилка „Доктор Пепър“, докато ти се оправяш с това, Дали. Но едно ще ти кажа, ако тя е още в колата, когато се върна, ще трябва да си търсиш някой друг да ти държи стиковете в понеделник. - Вратата се затръшна.
- Какъв невъзможен мъж - каза Франческа и подсмръкна. Погледна косо към Дали. Той не би я оставил само защото този негов ужасен приятел не я харесваше, нали? Обърна се към него с помирителен тон: - Нека се обадя по телефона. Ще отнеме само минута.
Измъкна се от колата, колкото грациозно можеше с разлюлян кринолин, и се вмъкна в порутената сграда. Отвори чантичката си, извади портфейла и бързо преброи парите. Не й отне дълго. Ледена тръпка полази гърба й. Имаше само осемнайсет долара... осемнайсет долара, които я деляха от гладната смърт.
Слушалката беше лепкава от мръсотия, но не й обърна внимание, докато я сграбчваше и набираше 0. Най-сетне се свърза с чуждестранен оператор, даде му номера на Никълъс и поръча разговорът да е за негова сметка. Докато чакаше да я свържат, се опита да се разсее от нарастващата си тревожност, като гледаше как Дали излиза от колата и отива при собственика на бензиностанцията, който товареше стари гуми в каросерията на разнебитен камион и ги оглеждаше с интерес. Каква загуба - помисли си тя, докато очите й се връщаха върху Дали, -да се дари с такова лице такъв необразован селяк.
Икономът на Никълъс най-накрая вдигна, но надеждите й за спасение се разбиха, когато отказа разговора, обявявайки, че работодателят му е извън града за няколко седмици. Тя се взря в слушалката и после поръча друг разговор, този път със Сиси Кавендиш. Сиси отговори, но също като иконома на Никълъс и тя не беше склонна да приеме разговора. Тази ужасна кучка! Франческа се разгневи, когато линията замлъкна.
Започна да се чувства истински изплашена и прехвърли наум целия си списък с познати само за да осъзнае, че отношенията й дори с най-лоялните й почитатели не бяха добри през последните месеци. Единственият човек, който би й заел пари, бе Дейвид Грейвс, който снимаше някъде в Африка. Тя скръцна със зъби и набра трети номер, този път на Миранда Гуинуик. За нейна изненада, разговорът беше приет.
- Франческа, колко е приятно да те чуя, макар че минава дванайсет и бях заспала. Как върви филмовата ти кариера? Отнася ли се Лойд добре с теб?
Франческа почти можеше да чуе мъркането й и стисна слушалката по-здраво.
- Всичко е чудесно, Миранда. Не мога да ти се отблагодаря. Но изникна нещо спешно и трябва да се свържа с Ники. Ще ми дадеш ли номера му, ако обичаш?
- Съжалявам, скъпа, но в момента той се е изолирал с една стара приятелка. Великолепна руса математичка, която го обожава.
- Не ти вярвам.
- Франческа, дори Ники има граници и мисля, че ти най-накрая ги прескочи. Остави ми номера си и ще му предам да ти се обади, когато се върне след две седмици.
- Две седмици не става! Трябва да говоря с него сега.
- Защо?
- Лично е - отсече Франческа.
- Съжалявам, не мога да ти помогна.
- Не прави това, Миранда! Наистина трябва... - Разговорът прекъсна точно когато собственикът на бензиностанцията влезе и завъртя копчето на мръсното бяло пластмасово радио. Гласът на Даяна Рос неочаквано атакува ушите на Франческа и я попита: а сега накъде.
- О, Боже... - промърмори Франческа.
Точно тогава вдигна поглед и видя Дали да заобикаля колата си отпред към шофьорското място.
- Чакай!
Пусна слушалката и се втурна към вратата, сърцето й се блъскаше в ребрата, ужасена, че той може да тръгне и да я изостави.
Дали спря на място и се облегна на капака, като кръстоса ръце пред гърдите си.
- Не ми казвай - обърна се към нея. - Не намери никого.
- Ами да... не. Виждаш ли, Ники, моят годеник...
- Няма значение. - Той вдигна шапката си за козирката и прокара ръка през косата си. - Ще те оставя на летището. Само трябва да обещаеш да не говориш по пътя.
Тя настръхна, но преди да има време да отговори, той посочи с палец към пасажерското място.