- Скачай. Скийт искаше да се поразтъпче и ще го вземем по-нататък.
Франческа трябваше да отиде до тоалетната, преди да тръгнат, и щеше да умре, ако не сменеше дрехите си.
- Трябват ми няколко минути - каза тя. - Сигурна съм, че няма да имаш против да почакаш. - Тъй като изобщо не беше сигурна в това, използва цялата си сила върху него – зелените котешки очи, пухкавата уста, малката безпомощна ръка върху неговата.
Ръката беше грешка. Той погледна надолу, сякаш виждаше змия.
- Трябва да ти кажа, Франси, че начинът, по който правиш нещата, ужасно ме дразни.
Тя издърпа ръката си.
- Не ме наричай така! Името ми е Франческа. И не си мисли, че и аз съм очарована от теб.
- Не си и въобразявам, че си очарована от когото и да е освен от себе си. - Той измъкна пакетче дъвки от джоба на ризата си. - И от господин Хуитон, разбира се.
Тя му хвърли най-смразяващия си поглед, отиде до задната врата на колата и я отвори, за да измъкне куфара си, защото абсолютно нищо - нито адската бедност, нито предателството на Миранда, нито безочието на Дали Бодин, нямаше да я накара да остане в това мъчително розово облекло и миг повече.
Той бавно разопакова пакетчето дъвка, докато я гледаше как се мъчи с куфара.
- Ако го обърнеш от другата страна, Франси, ще излезе по-лесно.
Тя стисна зъби, за да не го нарече с някакъв гаден епитет, и дръпна рязко куфара, като остави дълга резка по кожата, когато го закачи за дръжката на вратата. „Ще го убия - помисли си, като влачеше куфара към ръждясалия синьо-бял знак за тоалетната. - Ще го убия и после ще скачам върху трупа му.“ Хвана напуканата порцеланова бяла дръжка и блъсна вратата, но тя отказа да поддаде. Франческа опита още веднъж-два пъти и накрая вратата се отвори, поскърцвайки на пантите си, разкривайки ужасяваща гледка.
Тоалетната беше отвратителна. На мъждивата светлина от крушката, която висеше на връв от тавана, се виждаше насъбралата се в улеите между начупените плочки по пода мръсна вода. Тоалетната чиния беше покрита с мръсотия, капакът й липсваше, а седалката беше наполовина счупена. Докато стоеше и гледаше зловонното помещение, сълзите, които цял ден заплашваха да потекат, най-накрая започнаха да се ронят от очите й. Беше гладна и жадна, трябваше да използва отвратителната тоалетна, нямаше никакви пари и искаше да си отиде вкъщи. Пусна куфара отвън в прахта, седна върху него и се разплака. Как можеше да й се случва всичко това? Тя беше една от десетте най-красиви жени във Великобритания!
В прахта до нея се появиха чифт каубойски ботуши. Тя се разплака още по-силно, заравяйки лицето си в ръце, докато надаваше силни хълцащи звуци, които, изглежда, идваха чак от пръстите на краката й. Ботушите направиха крачка към нея, после потропаха нетърпеливо в прахта.
- Тази врява още дълго ли ще продължи, Франси? Искам да се добера до Скийт преди алигаторите.
- Излизах с принца на Уелс - каза тя през хлипанията, когато най-накрая погледна към него. - Той се влюби в мен!
- Аха. Е, казват, че при тях има доста кръвосмешения...
- Можех да съм кралица! - Произнесе, ридаейки, докато сълзите се стичаха по бузите и капеха върху гърдите й. - Той ме обожаваше, всички го знаят. Ходехме на балове и опери...
Дали примижа към залязващото слънце.
- Мислиш ли, че би могла да прескочиш тази част и да караш по същество?
- Трябва да отида до тоалетната! - изплака тя, посочвайки с треперещ пръст към ръждясалата синьо-бяла табела.
Той я остави и се появи след малко.
- Разбирам какво имаш предвид. - Изрови две смачкани салфетки от джоба си и ги остави да паднат в скута й. - Мисля, че за теб ще е по-безопасно зад сградата.
Тя погледна надолу към салфетките, после към него и започна отново да хлипа.
Дали продължи да дъвче дъвката си.
- Твоята английска спирала май наистина не я бива много.
Тя скочи от куфара, салфетките паднаха на земята, и му се разкрещя:
- Мислиш, че всичко това е забавно, нали? Смяташ, че е адски смешно, дето съм прикована към тази ужасна рокля и не мога да си отида вкъщи, а Ники е забягнал с някаква математичка, за която Миранда казва, че била страхотна...
- Аха. - Куфарът й се катурна под натиска на ботуша му. Преди Франческа да успее да възрази, той се наведе и отвори една от закопчалките. - Тук е страхотна бъркотия - каза Дали като видя хаоса вътре. - Имаш ли някакви джинси?
- Под „Зандра Роудс“.
- Занд какво? Няма значение, намерих джинсите. Ами тениска? Носиш ли тениски, Франси?
- Там има блуза - подсмръкна тя. - Бежово-сива, на „Холстън“. И един колан „Ермес“ с катарама арт деко. Както и сандалите ми на „Ботега Венета“.