Той подпря едната си ръка на коляното и я погледна.
- Пак започваш да ме предизвикваш, така ли, скъпа?
Тя избърса сълзите с опакото на ръката си и се взря в него, без да има и най-мъглява представа за какво говори. Той въздъхна и се изправи.
- По-добре намери сама каквото търсиш. Аз ще отида при колата и ще те изчакам. И се постарай да не се бавиш много. Старият Скийт вече ще е станал по-лют и от тексаско тамале.
Когато той се извърна от нея, Франческа подсмръкна и прехапа устни.
- Господин Бодин? - Той се обърна. Тя заби нокти в дланите си. - Ще бъде ли възможно... - Боже, това беше унизително! - Искам да кажа, може би ще... Всъщност, изглежда, аз... - Какво й ставаше? Как успя този необразован селяк да я сплаши дотолкова, че да не може да формулира и най-простото изречение?
- Изплюй камъчето, скъпа. Твърдо съм решил да намеря лек за рака преди края на десетилетието или поне да пия една студена бира и да хапна лют хотдог, преди момчетата на Ландри да излязат на терена за шампионата на дивизията.
- Престани! - Тя тропна с крак в прахта. - Просто престани! Нямам никаква представа за какво говориш, а дори сляп идиот може да види, че не бих могла да съблека тази рокля сама, а ако ме питаш, човекът, който говори много тук, това си ти!
Той се ухили и Франческа незабавно забрави нещастието си под силата на тази опустошителна усмивка, която предизвикваше бръчки в ъгълчетата на устата и очите му. Веселието му, изглежда, идваше от някъде дълбоко в него и докато го гледаше, тя изпита абсурдното усещане, че край нея току-що бе отминал цял свят на забавления. Идеята я разтърси повече от всичко.
- Ще побързаш ли, ако обичаш? - тросна се тя. - Едва дишам.
- Обърни се, Франси. Да разсъбличам жени, е един от моите таланти. По-добър дори от умението ми да играя голф.
- Няма да ме събличаш - разяри се тя, докато се обръщаше с гръб към него. - Не го карай да звучи толкова мръснишки.
Ръцете му поспряха на кукичките на гърба на дрехата.
- Как точно наричаш това?
- Изпълняване на помощна функция.
- Един вид като прислуга? - Редицата кукички започнаха да се откачат.
- По-скоро като това, да. - Тя имаше тревожното усещане, че е направила голяма крачка в грешната посока. Чу късо злобно изхихикване, което потвърди страховете й.
- Нещо в теб започва да ми харесва, Франси. Животът не ти дава често шанс да се срещнеш с живата история.
- Живата история?
- Ами да. Френската революция, Мария Антоанета. Цялата онази работа с „да ядат пасти“.
- Какво - попита тя, докато Дали откачаше и последната кукичка - знае някой като теб за Мария Антоанета?
- Допреди час - отвърна той - не много.
Настигнаха Скийт след три километра и както беше предсказал Дали, той не беше доволен. Франческа се озова прогонена на задната седалка, където си пийваше от бутилка с нещо като сода с шоколадов вкус, която бе извадила от хладилната чанта, без да чака покана. Седеше умислена и пиеше в тишина, както я бяха помолили, през целия път до Ню Орлиънс. Чудеше се какво би казал Дали, ако знаеше, че няма самолетен билет, но отказа дори да обмисли да му сподели истината. Чоплеше ъгъла на етикета с палец и обмисляше факта, че няма майка, пари, дом или годеник. Всичко, с което разполагаше, беше малък остатък от гордостта й и отчаяно искаше да получи възможност да я развее поне веднъж преди края на деня. По някаква причина гордостта добиваше голяма тежест за нея, когато ставаше дума за Дали Бодин.
Ако само не беше толкова невъзможно великолепен и толкова очевидно невпечатлен от нея. Това беше вбесяващо... и неустоимо. Тя никога не се беше сблъсквала с предизвикателство, когато ставаше дума за мъже, и се дразнеше, че е принудена да се откаже от този. Разумът й казваше, че има по-големи проблеми, за които да се тревожи, но нещо по-дълбоко й нашепваше, че ако не успее да спечели възхищението на Дали Бодин, ще е загубила още една част от себе си.
Докато довършваше шоколадовата сода, й хрумна как да се сдобие с парите, които й трябваха за билет до къщи. Разбира се! Идеята беше толкова абсурдно проста, че трябваше веднага да се сети. Погледна към куфара си и се намръщи при вида на драскотината. Той струваше нещо от сорта на хиляда и осемстотин паунда, когато го купи, преди по-малко от година. Отвори козметичната чанта и пребърка съдържанието й в 1ърсене на сенки с приблизително същия нюанс като кожата. Когато ги откри, развъртя капачето и внимателно покри драскотината. Когато приключи, все още се виждаше леко, но се почувства удовлетворена, че само внимателно вглеждане би разкрило дефекта.
След като реши този проблем и видя първата табела за летището, тя насочи мислите си отново към Дали Бодин, опитвайки се да разбере отношението му към нея. Целият проблем - единствената причина всичко да се развие толкова зле между тях - беше, че тя изглеждаше ужасно. Това временно го беше поставило в превъзхождаща позиция. Позволи на клепачите си да се затворят и си представи, че се е появила пред него напълно отпочинала, с току-що фризирана коса, подредена в блестящи кестеняви къдрици, безупречен грим и чудесни дрехи. Щеше да е паднал на колене за секунди.