Натискът на допира отслабна и тя плъзна връхчето на езика си по долната му устна. После бавно се отдръпна.
- Довиждане, Дали - каза тихо, а котешките й очи се вдигнаха към него е пакостлив проблясък. - Обади ми се другия път, когато Лойдеш в Кейп Ферет.
И точно преди да се обърне, видя с удоволствие как великолепното му лице придобива леко слисано изражение.
- Трябваше да съм свикнал с това - каза Скийт, когато Дали отново се намести зад волана. - Трябваше да съм свикнал, но не съм. Те направо ти се хвърлят на врата. Богати, бедни, грозни, модерни. Няма значение. Все едно са ято домашни гълъби, кръжащи около мъжкар. Имаш червило.
Дали прекара опакото на дланта по устата си и после погледна бледото петно.
- Определено е вносно - промърмори.
Франческа изгледа отдалечаването на буика от вътрешността на терминала и потисна абсурдния пристъп на съжаление. Веднага щом колата изчезна от погледа й, вдигна куфарите си и излезе отново навън, за да отиде до стоянката на такситата, където имаше една-единствена кола. Шофьорът излезе и натовари багажа й, докато тя се настаняваше. Когато се върна зад волана, попита:
- Накъде, мадам?
- Знам, че е късно - каза Франческа, - но смятате ли, че можете да ми намерите отворен магазин за стоки втора ръка?
- Какъв по-точно?
- Такъв, където изкупуват дизайнерски марки... и наистина необикновени куфари.
9
Ню Орлиънс, бижуто на река Мисисипи, на изящното ковано желязо, на жасмина и на османтуса, на горещите нощи, горещия джаз и горещите жени. В един град, забележителен със своята индивидуалност, „Блу Чокто“ успяваше да бъде обикновен. Сив и кален, с две неонови табели за бира, които проблясваха болезнено на витрината, опушена от отработените газове, барът можеше да се намира в най-долнопробната част на всеки американски град - край доковете, мелниците, реката, на границата на гетото. И в случая барът беше цъфнал в западналата част на Ню Орлиънс, опасна след залез, с осеяни с боклуци тротоари, счупени улични лампи и неподходяща за добрите момичета.
„Блу Чокто“ изпитваше особена омраза към добрите момичета. Редовните клиенти мъже искаха да имат до себе си на червените винилови барстолове по-специална компания. Искаха момичета като Бони и Клио, почти проститутки, които си слагаха силни парфюми и ярко червило, които ругаеха и помагаха на мъжете да забравят, че задникът Джими Картър със сигурност ще бъде избран за президент и ще даде хубавата работа на негрите.
Бони завъртя малката жълта пластмасова пръчица на своя коктейл и се взря през шумната тълпа към приятелката и съперничката си Клио Резняк, която притискаше циците си в Тони Грасо, докато той пускаше монета в джубокса и натискаше бутона С-24. Тази вечер в задимената атмосфера на „Блу Чокто“ витаеше агресивно настроение, по-агресивно от обичайното, но Бони не се опитваше да открие източника му. Може би беше заради лепкавата жега, която не се разсейваше? А може просто да се дължеше на факта, че миналата седмица Бони бе навършила трийсет и последната от илюзиите й се канеше да се стопи. Знаеше, че не е умна и не е достатъчно красива, за да се възползва от това, а и нямаше енергия да се развива. Живеееше в една разнебитена каравана, беше рецепционистка в козметичен салон и нямаше изгледи нещо в живота й да се промени.
За момиче като Бони „Блу Чокто“ представляваше глътка приятно изживяване, малко смях, от време на време някой мъж с широки пръсти, който й плащаше коктейлите, водеше я в леглото и оставяше петдесетачка на шкафчето на следващата сутрин. Сега един от тези прахосници седеше в другия край на бара... и гледаше Клио.
Двете с Клио имаха споразумение. Изправяха се срещу всяка новодошла, която се опиташе да се намести твърде удобно на столовете в „Блу Чокто“, и не нарушаваха териториите си. И все пак прахосникът на бара изкушаваше Бони. Имаше голям корем и достатъчно силни ръце, което свидетелстваше за стабилна работа, може би работеше на някоя от плаващите изкопни платформи - мъж, излязъл да се позабавлява. Напоследък Клио беше получила предостатъчно мъже, включително и Тони Грасо, и на Бони вече почваше да й писва.
- Здрасти - каза тя, като се приближи и се плъзна на стола до мъжа. - Нов си тук, нали?