- Не, благодаря - отвърна тя, оглеждайки се разтревожено за Скийт. Защо не беше тук?
Възмущението я заля като студен душ. Защо Дали не й беше казал името на мотела си, вместо да я принуждава да се появява на това ужасно място, чието име едва успя да си припомни, след като прекара двайсет минути в ровене на телефонния указател? Фактът, че й се налагаше да го търси, се бе отпечатал неизличимо в мозъка й, докато правеше поредната серия от безплодни обаждания до Лондон в опити да намери Ники или Дейвид Грейвс, или някой друг от бившите й приятели, но всички бяха или извън града, или наскоро оженили се, или не приемаха разговорите.
Две жени с груби лица се плъзнаха до мъжете пред нея с очевидна неприязън. Русата се наведе към човека с корема.
- Хей, Пийт, хайде да танцуваме.
Пийт не сваляше очи от Франческа.
- По-късно, Бони.
- Танцува ми се сега - настоя Бони с нацупени устни.
Погледът на Пийт се плъзна по Франческа.
- Казах по-късно. Танцувай с Тони.
- Тони ще танцува с мен - каза чернокосата жена и уви късите си пръсти, лакирани в лилаво, около косматата ръка на мъжа. - Хайде, скъпи.
- Разкарай се, Клио. - Тони се откопчи от лилавите нокти и облегна ръка на стената точно до главата на Франческа, за да се наведе към нея. - Нова ли си в града? Не помня да съм те виждал наоколо.
Франческа премести тежестта си в опит да зърне Скийт и да избегне неприятната миризма на уиски, примесена с евтин афтършейв.
Жената, на име Клио, каза подигравателно:
- Да не мислиш, че тази надута кучка ще ти отдели време, Тони?
- Мисля, че ти казах да се разкараш. - Той се усмихна мазно на Франческа. - Сигурна ли си, че не искаш питие?
- Не съм жадна - каза сковано Франческа. - Чакам някого.
- Явно ти е вързал тенекия - измърка Бони, - така че защо не се разкараш.
Порив на горещ въздух отвън блъсна влажния гръб на блузата й, когато вратата се отвори и пропусна още трима груби мъже, никой от които не беше Скийт. Нервността на Франческа се увеличи. Не можеше да стои на вратата цяла нощ, но сърцето й се свиваше при мисълта да влезе по-навътре. Защо Дали не й беше казал къде ще нощува? Не можеше да остане сама в Ню Орлиънс само с триста и петдесет долара, делящи я от глада, докато чака Ники да приключи забежката си. Трябваше да намери Дали сега, преди да е тръгнал!
- Извинете ме - каза тя грубо и се плъзна между Тони и Пийт.
Чу къс, неприятен смях от една от жените и после мърморенето на Тони.
- Ти си виновна, Бони - оплака се той. - Двете с Клио я уплашихте точно когато... - Останалата част милостиво се изгуби, докато се плъзгаше през тълпата към задната част на помещението и се оглеждаше за закътана маса.
- Хей, сладурче...
Хвърли бърз поглед през рамо и видя, че Пийт я следва. Промъкна се между две маси, почувства нечия ръка да докосва дупето й и се втурна към тоалетната. След като влезе, се облегна на вратата, с притиснато към гърдите й козметично куфарче. Отвън чу звук от счупване на стъкло и подскочи. Какво отвратително място! Мнението й за Скийт Купър спадна още повече. Неочаквано си спомни как Дали спомена някаква червенокоса сервитьорка. Не беше забелязала някой, който да отговаря на описанието, но всъщност не се беше огледала добре. Може би барманът щеше да й даде някаква информация.
Вратата рязко се отвори и двете жени влязоха в тоалетната.
- Виж какво си имаме тук, Бони Лин - подсмихна се Клио.
- И това ако не е госпожица Богата кучка - отвърна Бони. -Какво има, захарче? Умори се да обслужваш в хотела и дойде насам за малко благотворителност ли?
Франческа стисна зъби. Тези ужасни жени я бяха предизвиквали достатъчно. Тя вирна брадичка и се взря във виолетовите сенки на Бони.
- По рождение ли си толкова груба, или напоследък си развила тази черта?
Клио се разсмя и се обърна към Бони.
- Боже, боже. Май те постави на място! - Тя огледа козметичното куфарче на Франческа. - Какво толкова важно имаш вътре?
- Не ти влиза в работата.
- Бижутата ти ли са вътре, захарче? - предположи Бони. -Сапфирите и диамантите, които ти купуват ухажорите? Я кажи, колко вземаш за един сеанс?
- Сеанс?! - Франческа не можеше да сбърка смисъла и преди да успее да се спре, ръката й се протегна и зашлеви бузата на жената, която приличаше на палачинка. - Да не си...
Не успя да довърши. С разярен вой Бони изкриви пръстите си като орлови нокти и замахна във въздуха, за да сграбчи косата на Франческа, която инстинктивно вдигна куфарчето си, за да се прикрие. То удари Бони в корема, изкара въздуха й и за момент я накара да загуби равновесие на токчетата й от изкуствена алигаторска кожа. Докато тя се препъваше, Франческа изпита миг на примитивно задоволство, че най-накрая е успяла да накаже някого за всичките ужасни неща, които й се бяха случили през този ден. Мигът отлетя, когато видя изражението върху лицето на Клио и осъзна, че е попаднала в истинска беда.