- В другия край на града. - Дали се наведе напред и стисна с ръка гърба на седалката. - В случай че не си обърнал внимание, мотелът е на следващия светофар.
Скийт настъпи педала и ривиерата се изстреля напред и залепи Франческа към седалката. Тя се взря в Дали, опитвайки се да го засрами, за да й се извини, така че великодушно да му прости. Напразно чака през остатъка от пътя до мотела.
Завиха към добре осветен паркинг и Скийт спря пред поредица ярко боядисани метални врати с черни номера. Изключи двигателя и после двамата с Дали излязоха от колата. Тя гледаше невярващо как първо едната, а после и другата врата на колата се затръшва.
- До утре сутрин, Дали.
- До утре, Скийт.
Тя скочи след тях, сграбчила куфарчето си в ръка, опитвайки се безуспешно да придържа блузата си.
- Дали!
Той извади ключа от стаята от джоба на дънките си и се обърна. Бежовата коприна се изплъзна от пръстите й, докато затваряше вратата на колата. Не виждаше ли той колко е безпомощна? Колко много се нуждае от него?
- Трябва да ми помогнеш - каза тя, взирайки се в него с широко отворени жалостиви очи. - Изложих живота си на опасност в онзи бар, за да те намеря.
Дали погледна гърдите й, покрити с копринения сутиен. После съблече избелялата си синя тениска през главата и й я хвърли.
- Ето ти ризата от гърба ми, скъпа. Не искай повече от мен.
Тя го гледаше невярващо как отива към мотелската си стая и затваря вратата - затваря вратата под носа й! Паниката, която се беше натрупвала в нея през деня, сега изригна и заля всяка част от тялото й. Никога не беше преживявала такъв страх, не разполагаше с начин да се справи с него и затова го превърна в нещо, което разбираше - в горяща главня от нажежен гняв. Никой не се отнасяше с нея така! Никой! Сега щеше да си има работа с Франческа! Щеше да го накара да си плати!
Втурна се към вратата му и заблъска с куфара си по нея -веднъж, два пъти, като си представяше, че това е ужасното му грозно лице. Ритна я, прокле я, остави гнева й да се взриви, позволи му да пламне ярко и праведно в незабравимия израз на невъздържаност, който я беше превърнал в легенда.
Вратата се отвори и от другата страна застана Дали, с голи гърди и намръщено грозно лице. Сега щеше да му покаже какво е мръщене! Щеше да му покаже, че до този момент изобщо не е знаел какво е мръщене!
- Копеле такова! - Тя се стрелна край него и запрати куфарчето си през стаята. То полетя и се блъсна в телевизора с удовлетворяваща експлозия от стъкло. - Повредено, слабоумно копеле! - Ритна някакъв стол. - Страхлив кучи син! - Преобърна неговия куфар.
И после се развихри.
Като крещеше обиди и обвинения, мяташе пепелници и възглавници, хвърляше лампи и дърпаше чекмеджета от бюрото. Всичко, което беше изтърпяла през последните двайсет и четири часа, сега изплува - всяка обида, розовата рокля, „Блу Чокто“, прасковените сенки... Наказваше Клоуи за това, че е умряла, Ники - че я е напуснал, нападаше Лу Стийнър, атакуваше Лойд Байрон, осакатяваше Миранда Гуинуик и най-вече - унищожаваше Дали Бодин. Дали, най-красивия мъж, когото някога беше срещала, единствения мъж, който не беше впечатлен от нея, единствения мъж, който някога й беше затръшвал вратата под носа.
Дали я гледа известно време с ръце на кръста. Край него прелетя флакон с крем за бръснене и се разби в огледалото.
- Невероятно - промърмори той. Подаде глава през вратата. - Скийт! Ела насам. Трябва да видиш това.
Скийт вече вървеше към него.
- Какво става? Звучи ми като... - Той спря на място до отворената врата, загледан в разрушението, което се осъществяваше пред него. - Защо го прави?
- Проклет да съм, ако знам. - Дали избегна летящия телефонен указател на област Ню Орлиънс. - Най-проклетото нещо, което съм виждал през живота си.
- Може би се мисли за рок звезда. Хей, Дали! Тя се насочва към стика ти!
Дали се понесе стремително, както подобаваше на атлет, и я достигна с две дълги крачки.
Франческа почувства, че я повдигат. За момент краката й се разлюляха свободно, а после нещо твърдо я ръгна в стомаха, когато Дали я преметна през рамо.
- Пусни ме! Пусни ме, копеле!
- Не смятам да го сторя. Това е най-добрият ууд тройка, който някога съм притежавал.
Тръгнаха нанякъде. Тя пищеше, докато Дали я изнасяше, рамото му се притискаше в стомаха й, а ръката му я придържаше през свивките на коленете. Чуваше гласове и смътно осъзнаваше, че се отварят врати, през които надничат тела в халати.
- През целия си живот не съм виждал жена, толкова уплашена от мъничко мишле - казваше Дали.
Тя го удряше с юмруци по гърба.
- Ще накарам да те арестуват! - пищеше. - Ще те съдя! Копеле! Ще те осъдя за всяко пени... - Той сви рязко надясно.