Когато два дни по-късно икономката й обяви, че Джак я търси по телефона, Клоуи поклати глава и отказа да приеме разговора. После изтича в стаята си и изпадна в пристъп на плач от страх, че го отблъсква твърде силно и рискува той да загуби интерес. Следващия път когато го видя, на откриване на галерия, на ръката му висеше някаква червенокоса танцьорка. Клоуи се престори, че не забелязва.
На следващия следобед той се появи на вратата й и я заведе на разходка из провинцията. Тя заяви, че е ангажирана и не може да вечеря с него.
Хазартната им игра продължи и Клоуи не можеше да мисли за нищо друго. Когато Джак не беше с нея, тя го призоваваше във въображението си - неуморните движения, безгрижните къдрици, закачливия мустак. Едва можеше да мисли от плътното влажно напрежение, което задушаваше тялото й, но все още отблъскваше сексуалните му аванси.
Той я провокираше жестоко, като проследяваше формата на ухото й с устни и шепнеше:
- Не мисля, че си подходящата жена за мен.
В отговор тя обвиваше с ръка врата му.
- Не мисля, че си достатъчно богат за мен.
Топчето от слонова кост тракаше по рулетката, червено -черно, черно - червено... И Клоуи знаеше, че скоро ще спре.
- Тази вечер - каза Джак, когато вдигна телефона. - Бъди готова за мен в полунощ.
- Полунощ? Не ставай смешен, скъпи. Това е невъзможно.
- Полунощ или никога, Клоуи. Играта свърши.
Тази нощ тя облече черен кадифен костюм е кристални копчета над копринена блуза в цвят шампанско. Очите й проблеснаха ярко насреща й от огледалото, докато решеше тъмната си коса и подвиваше краищата й навътре. Блек Джак Дей се появи издокаран в смокинг на прага й точно в дванайсет. При вида му вътрешностите й се втечниха като парфюмирания лосион, който беше нанесла върху кожата си. Вместо към изота-фраскини, той я поведе към даймлер с нает шофьор и обяви, че отиват в „Хародс“.
Тя се разсмя.
- Не е ли малко късно за пазаруване в полунощ?
Той не каза нищо, а само се усмихна, докато се настаняваше на меките кожени седалки, и започна да говори за понито, което мисли да купи от Ага Хан. Не след дълго даймлерът отби край зелено-златния вход на „Хародс“. Клоуи погледна приглушеното осветление, което се виждаше през вратите на празния магазин.
- Изглежда, „Хародс“ не е отворен, Джак, дори и за теб.
- Ще видим, мила.
Шофьорът им отвори задната врата и Джак й помогна да слезе от колата.
За нейно изумление, иззад стъклената врата на магазина се появи портиер в ливрея и след като хвърли няколко бързи погледа дали някой на улицата не ги гледа, отключи вратата, за да влязат.
- Добре дошли в „Хародс“, господин Дей.
Тя погледна отворената врата с изумление. Дори Блек Джак Дей не можеше просто да си позволи да влезе в най-известния универсален магазин на света много след края на работното време и без присъствието на продавачи. Когато не помръдна, Джак я побутна напред с решителен натиск върху кръста й. Веднага щом влязоха, портиерът направи най-изумителното нещо - докосна шапката си, излезе на улицата и заключи след тях. Тя не можеше да повярва на очите си и погледна Джак неразбиращо.
- Рулетката беше особено щедра е мен, откакто те срещнах, мила. Помислих си, че едно частно пазаруване може да ти хареса.
- Но магазинът е затворен. Не виждам никакви служители.
- Още по-добре.
Тя настоя за обяснение, но той не каза почти нищо освен това, че е уредил лично - и както беше сигурна доста незаконно - споразумение е няколко от по-новите и по-безскрупулни служители на „Хародс“.
- Няма ли хора, които работят тук през нощта? Почистващ персонал? Охрана?
- Твърде много въпроси задаваш, мила. За какво са ти парите, ако не можеш да си купиш удоволствие? Нека видим какво ще привлече окото ти тази вечер. - Той взе един златист и един сребрист шал от Стойката и ги надипли около кадифената яка на сакото й.
- Джак, не мога да ги взема просто така!
- Спокойно, мила. Магазинът ще бъде щедро компенсиран. А сега, ще ме отегчаваш ли с тревогите ти, или ще се забавляваме?
Клоуи не можеше да повярва на случващото се. Не се виждаха продавачи, нито уредници, нито пазачи. Наистина ли големият универсален магазин беше неин? Погледна към шала около врата си и изпусна задъхано възклицание. Той посочи с ръка изобилието от елегантни стоки.
- Давай. Вземи си нещо.
С безразсъден кикот тя се протегна и издърпа една чантичка е пайети, а после метна плетената дръжка през рамо.
- Много хубаво - каза той.
Тя обви ръце около врата му.
- Ти със сигурност си най-вълнуващият мъж на света, Джак Дей! Обожавам те!
Дланите му пропълзяха надолу по талията й към извивката на дупето и придърпаха хълбоците й плътно към неговите.