Дали се върна от игрището към седем вечерта. По това време тя вече беше оправила маникюра си, беше преброила тухлите в стената на стаята и четеше „Битие“. Когато той се появи на вратата, толкова отчаяно копнееше за човешка компания, че скочи от стола си и едва в последния момент успя да се въздържи да не се хвърли към него.
- Там отвън стои най-грозната котка, която съм виждал през живота си - каза Дали, като хвърли ключовете си на тоалетката. - Мамка му, мразя котки. Единствените животни на света, които не мога да понасям, са котките. - Тъй като точно в този момент Франческа също не беше много добре настроена към този вид, не започна да спори. - Ето - каза Дали и хвърли един пакет към нея. - Донесох ти вечеря.
Тя нададе тих вик, грабна пакета и го разкъса.
- Хамбургер! О, боже... пържени картофки, великолепно! Обожавам те - Тя извади картофките и незабавно набута два в устата си.
- Боже, Франси, не е нужно да се правиш, че умираш от глад. Оставих ти пари за обяд.
Той взе чисти дрехи от куфара си и изчезна в банята за душ. Докато се върне, облечен в обичайната си униформа от джинси и тениска, тя беше задоволила глада си, но не и нуждата си от компания. С тревога видя, че той се приготвя да излезе отново.
- Пак ли излизаш?
Дали седна в крайчеца на леглото и издърпа ботушите си.
- Двамата със Скийт имаме среща с мъж, на име Пърл.
- По това време на нощта?
Той се подсмихна
- Господин Пърл има доста гъвкаво приемно време.
Франческа имаше чувството, че изпуска нещо, но не можеше да си представи какво. Отмести останките от храната и скочи на крака.
- Мога ли да Лойда с теб, Дали? Ще стоя в колата, докато свършите със срещата си.
- Не мисля, Франси. Този вид срещи понякога продължават до малките часове.
- Нямам нищо против. Наистина, нямам. - Тя се мразеше заради това, че настоява, но не смяташе, че ще може да издържи затворена в стаята, без човек, е който да поговори.
- Съжалявам, Мис Каприз. - Той тикна портфейла си в задния си джоб.
- Не ме наричай така! Мразя, когато го правиш! - Той повдигна една вежда към нея и тя бързо смени темата. - Разкажи ми за турнира. Как мина?
- Днес само се упражнявахме. Про-Ам е в сряда, но истинският турнир е чак в четвъртък. Има ли някакъв напредък в опитите ти да се свържеш е Ники?
Тя поклати глава, без особено желание да говори по темата.
- Колко ще спечелиш, ако победиш в турнира?
Той взе шапката си и я постави на главата си и американският флаг се облещи насреща й.
- Само около десет хиляди. Това не е някакъв особен турнир, но членовете му са ми приятели, така че играя в него всяка година.
Сумата, която само преди година щеше да й се стори нищожна, сега й изглеждаше като цяло състояние.
- Но това е чудесно. Десет хиляди долара! Трябва да спечелиш, Дали.
Той я погледна с необичайно безизразно лице.
- И защо?
- Ами за да получиш парите, разбира се.
Той сви рамене.
- Докато ривиерата е в движение, не ми пука за парите, Франси.
- Това е нелепо. На всеки му пука за пари.
- На мен не. - Той излезе през вратата и после почти незабавно се появи отново. - Защо има опаковка от хамбургер навън, Франси? Нали не храниш тази грозна котка?
- Не ставай смешен. Ненавиждам котките.
- Е, това е първото смислено нещо, което си казала, откакто те срещнах. - Той й кимна одобрително и затвори вратата. Тя ритна стола пред бюрото с върха на сандалите си и отново започна да брои тухлите.
- Пърл е бира! - извика пет вечери по-късно, когато Дали се върна призори от полуфиналите на турнира. Размаха му една блестяща реклама от списание в лицето. - През всичките нощи, когато ме оставяше сама в тази забравена от бога стая с нищо освен телевизора за компания, си ходил да пиеш бира в някой долнопробен бар.
Скийт остави стиковете на Дали в ъгъла.
- Не е зле да ставаш по-рано, ако искаш да заблудиш госпожица Фран-чес-ка. И не бива да държиш тези стари списания наоколо, Дали.
Дали сви рамене и разтърка един схванат мускул на лявата си ръка.
- Кой би предположил, че тя може да чете?
Скийт се изкиска и излезе. Коментарът на Дали предизвика пристъп на болка у Франческа. Връхлетяха я неудобни спомени за нелюбезни коментари, които тя самата беше правила, коментари, които някога изглеждаха остроумни, но сега бяха просто жестоки.
- Смяташ, че съм ужасно смешна, нали? - каза тя тихо. -Харесва ти да правиш шеги, които не разбирам, и коментари, които не схващам. Дори не си даваш труд да ми се подиграваш зад гърба, присмиваш ми се в лицето.
Дали разкопча ризата си.
- Боже, Франси, не преувеличавай толкова.
Тя се отпусна на ръба на леглото. Дали не беше погледнал към нея нито веднъж, откакто беше влязъл в стаята, дори когато й говореше. Франческа бе станала невидима за него, безполова и невидима. Страховете й, че Дали ще очаква от нея да спят заедно в замяна на това, че споделят стаята, сега й изглеждаха нелепи. Той изобщо не беше привлечен от нея. Дори не я харесваше. Докато сваляше ризата си, тя гледаше гърдите му, покрити с косъмчета и с добре оформени мускули. Облакът на депресията, който я преследваше от дни, сега се спусна още по-ниско.