- Какво точно си си наумила с всичко това? - попита той тихо. - Боричкане под чаршафите?
- Неизбежно е, нали? - Франческа се насили да звучи безцеремонно. - Не че не се държиш като идеален джентълмен, но все пак споделяме една стая.
- Трябва да ти кажа, Франси, че не смятам това за добра идея.
- Защо не? - Тя направи възможно най-доброто изпълнение с мигли, като се имаше предвид, че си бе сложила само евтина спирала, и премести бедрата си по-близо до тялото му, идеалната кокетка, жена, създадена само за да доставя удоволствие на мъжете.
- Не е ли очевидно? - Ръката му се плъзна около кръста й, а пръстите му нежно замилваха кожата й. - Ние не се харесваме. Искаш ли да правиш секс с мъж, който не те харесва, Франси? Който няма да те уважава на сутринта? Защото, както си го подкарала, точно това ще се случи.
- Вече не ти вярвам. - Старата й увереност се възвърна удовлетворяващо бързо. - Мисля, че ме харесваш повече, отколкото признаваш. Мисля, че затова толкова се стараеш да ме отбягваш през последната седмица, затова изобщо не ме поглеждаш.
- Това няма нищо общо с харесването - каза Дали, другата му ръка загали хълбоците й, гласът му стана нисък и дрезгав. -Това е просто заради физическото привличане.
Дали наведе глава и тя усети, че се приготвя да я целуне. Измъкна се от ръцете му и се усмихна съблазнително.
- Дай ми само няколко минутки. - Отдалечи се от него и се отправи към банята.
Веднага щом се озова вътре, се облегна на вратата и си пое дълбок, треперлив дъх, опитвайки се да потисне нервността си от предстоящото. Това беше. Това беше нейният шанс да задържи Дали при себе си, да бъде сигурна, че няма да я изрита, че ще продължи да я храни и да се грижи за нея. Но имаше и нещо повече. Ако накараше Дали да прави любов с нея, щеше отново да стане себе си, макар вече да не беше сигурна какво точно означава това.
Щеше й се да има една от онези роби на „Натори“. И шампанско, и красива спалня с балкон към морето. Зърна изображението си в огледалото и се приближи. Изглеждаше ужасно. Косата й беше твърде свободна, лицето й - твърде бледо. Трябваха й дрехи и грим. Изстиска паста за зъби върху пръста си и го завря в устата си, за да освежи дъха си. Как можеше да позволи на Дали да я види с тези ужасни евтини бикини? С треперещи пръсти разкопча джинсите си и ги смъкна по краката си. Изстена тихо, когато видя червените белези по кожата си близо до пъпа, където се беше отбелязал коланът. Не искаше Дали да я вижда с бръчки. Потърка белезите с пръст и се опита да ги заглади, но само зачерви още повече кожата си. Реши, че ще изгаси светлините.
Смъкна бързо тениската си и се уви в хавлия. Дишаше учестено и плитко. Докато издърпваше евтините си силонови бикини, видя малко косми, които беше пропуснала при бръсненето. Изпружи крак на тоалетната чиния и плъзна острието на Дали по оскърбителния участък. Така беше по-добре. Опита се да измисли какво още може да направи, за да се разхубави. Освежи червилото си и после попи излишъка е тоалетна хартия, така че да не се размаже, докато се целуват. Вдъхна си увереност, като си напомни, че се целува отлично, както и той.
Нещо в нея се смаляваше като стар балон, караше я да се чувства увиснала и безформена. Ами ако той не я харесаше? Ами ако тя просто не ставаше, както не ставаше за Еван Вариън или за скулптора в Маракеш? Ами ако... зелените й очи я гледаха от огледалото, когато й хрумна ужасяваща мисъл. Ами ако миришеше лошо? Грабна шишето с „Фем“ от тоалетката, разтвори краката си и пръсна.
- Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш?
Тя се извърна и видя, че Дали стои в рамката на вратата с една ръка на кръста. Откога ли беше там? Какво беше видял? Тя се изправи виновно.
- Нищо... аз... не правя нищо.
Той погледна шишето „Фем“, което висеше от ръката й.
- Няма ли нещо в теб, което да е истинско?
- Аз... не знам какво имаш предвид.
Той пристъпи в банята.
- Да не би да тестваш нови варианти за употреба на парфюма, Франси? Това ли правеше? - Дали опря едната си ръка в стената и се наведе напред. - Имаш дизайнерски джинси, дизайнерски обувки, дизайнерски куфар. А сега Мис Каприз ще има и дизайнерско котенце.
- Дали!
- Ти си завършен консуматор, скъпа, мечтата на всеки рекламист. Ще му сложиш ли и малки златни дизайнерски инициали?