- Това не е смешно. - Тя тръшна шишето на тоалетката и стисна хавлията здраво с ръка. Кожата й се зачерви от срам.
Той поклати глава с неизмерима досада, която тя сметна за обидна.
- Хайде, Франси, обличай се. Казах, че няма да го направя, но не мога да се сдържа. Тази вечер те вземам с мен.
- На какво дължа това великодушие? - тросна се тя.
Дали се извърна и излезе от банята, така че думите му долетяха през рамото му.
- Истината е, скъпа, че се страхувам, че ако скоро не се запознаеш с истинския свят, ще си навлечеш някоя непоправима беда.
12
Заведението „Кейджън Бар и Грил“ беше значително по-добро от „Блу Чокто“, макар и все пак да не беше онзи тип места, който Франческа би избрала за дебюта си. Разположено на около десет километра южно от Лейк Чарлс, то се намираше край една двулентова магистрала насред нищото. Имаше летящи врати, които тропаха всеки път, когато някой влезеше, и скърцащ вентилатор на тавана с една счупена перка. На стената зад масата, на която седяха, беше закована шарена морскосиня риба меч между множество календари и реклама на хляб. Подложките за маса бяха точно каквито ги описа Дали, макар че беше забравил да спомене олющените краища и легендата в червено, отпечатана до картата на Луизиана, „Божията страна“.
До масата се приближи хубавичка кафявоока сервитьорка с джинси и потник. Тя огледа Франческа със смесица от любопитство и зле прикрита завист и после се обърна към Дали: - Здрасти, Дали. Чувам, че си само на един удар от първото място. Поздравления.
- Благодаря, скъпа. Игрището е наистина благосклонно към мен тази седмица.
- Къде е Скийт? - попита тя.
Франческа оглеждаше невинно захарницата от хром и стъкло в средата на масата.
- Стомахът му не е наред и реши да си остане в мотела. -Дали погледна Франческа с каменно изражение и после я попита иска ли нещо за ядене.
В съзнанието й изникнаха множество великолепни храни -омари, гъши пастет с шамфъстък, глазирани стриди - но сега беше много по-умна от преди пет дни.
- Какво ще црепоръчаш? - попита тя Дали.
- Лютият хотдог е хубав, но раците са по-добри.
Какви ли бяха тези раци?
- Раци тогава - каза му тя, като се молеше да не са много пържени. - Би ли препоръчал и нещо зелено с тях? Започвам да се притеснявам от скорбут.
- Обичаш ли пай от лайм?
Тя го погледна.
- Това е шега, нали?
Той й се ухили, после се обърна към сервитьорката.
- Донеси на Франси голяма салата, Мери Ан, и повечко нарязани домати. Аз ще взема риба на тиган и малко от онези мариновани краставички, които ядох вчера.
Веднага щом сервитьорката се отдалечи, двама добре поддържани мъже с панталони и поло блузи се приближиха към масата им от бара. От разговора им бързо стана ясно, че са професионални голф играчи, които участват в турнира с Дали, и че са дошли, за да видят Франческа. Разположиха се срещу нея и не след дълго вече й отправяха щедри комплименти и я учеха как да извади вкусното месо от сварения рак, който бързо бе донесен на тежък бял поднос. Тя се смееше на историите им, ласкаеше ги безобразно и в общи линии ги опитоми още преди да са довършили и първата си бира. Чувстваше се прекрасно.
Междувременно Дали бе зает с две свои почитателки на съседната маса, които го осведомиха, че работят като секретарки в един от нефтопреработвателните заводи в Лейк Чарлс. Франческа тайно наблюдаваше как си говори с тях, с наклонен назад стол и дръпната назад по русата му глава синя шапка, подпрял бирената бутилка на гърдите си и с онази ленива усмивка на лицето, когато едната от тях му каза някаква неприлична шега. Не след дълго те се потопиха в серия от отвратителни двусмислици за неговия „стик“.
Макар че двамата с Дали бяха въвлечени в отделни разговори, Франческа имаше чувството, че между тях има връзка, че той също я наблюдава, както и тя него. Или пък това бяха само фантазии? Но епизодът им в мотела я беше разтърсил.
Трима мускулести фермери, отглеждащи ориз, които Дали представи като Луис, Пат и Стоуни, си придърпаха столове и се присъединиха към тях. Стоуни не можеше да се откъсне от Франческа и непрестанно й допълваше чашата от бутилката лошо „Шабли“, което един от голф играчите й беше поръчал. Тя флиртуваше безсрамно с него, като се взираше в очите му с дълбочина, която бе поваляла и много по-засукани мъже. Той се местеше на стола си, подръпваше несъзнателно яката на тениската си и се опитваше да се държи така, сякаш красивите жени флиртуваха с него всеки ден.
Най-накрая отделните разговори се изчерпаха и членовете на групата се събраха заедно, за да си разказват смешни истории. Франческа се смееше на шегите им и изпи още една чаша „Шабли“. Обви я топла мъгла, предизвикана от алкохола, и цялостно усещане за благосъстояние. Чувстваше се така, сякаш голф играчите, секретарките и фермерите бяха най-добрите й приятели. Възхищението на мъжете я стопляше, завистта на жените поднови топящата се самоувереност, а присъствието на Дали до нея я изпълваше с енергия. Той ги разсмя с историята за неочакваната среща с алигатор на голф игрището във Флорида и тя изведнъж пожела да им отвърне с нещо, да им даде нещо малко от себе си.