- И аз имам история с животно - каза лъчезарно на новите си приятели.
Те я погледнаха с очакване.
- Майчице - промърмори до нея Дали.
Тя не Му обърна внимание. Хвана края на масата с едната си ръка и им отправи усмивка тип „чакайте да чуете“.
- Един приятел на майка ми отвори чудна нова къща за гости край Найроби - започна Франческа. Когато видя недоумяващото изражение, изписано върху няколко лица, поясни: - Найроби... в Кения, Африка. Заедно с една компания отидох там за седмица. Беше страхотна къща. Чудесна дълга веранда, гледаща към красив басейн, а пуншът беше просто първокласен. - Тя описа басейна и подноса с пуншове с грациозни жестове. - На втория ден с няколко приятели се метнахме, въоръжени с фотоапарати, в един лендроувър и излязохме извън града, за да направим снимки. Пътувахме около час, когато шофьорът ни направо откачи -не караше особено бързо, но някакъв африкански глиган изскочи пред нас. - Франческа направи ефектна пауза. - Е, подскочихме ужасно, когато лендроувърът блъсна бедното създание и то се строполи на пътя. Разбира се, всички изскочихме от автомобила, а един от мъжете, много противен френски челист, на име Раул -тя завъртя очи, така че всички да разберат точно какъв вид човек е Раул - взе апарата си и снима горкото грозно прасе, лежащо на пътя. Не знам как точно се стигна дотам, но изведнъж майка ми каза на Раул: „Няма ли да е смешно да снимаме глигана, облечен с твоето яке „Гучи“?“. - Франческа се разсмя при спомена. - Естествено, всички решиха, че това ще е забавно, и тъй като по глигана нямаше кръв, която да съсипе якето, Раул се съгласи. Както и да е, той и двама други мъже облякоха животното. Естествено, това беше ужасно безчувствено, но всички се смяха при вида на горкия мъртъв глиган във великолепното яке.
Франческа почувства, че всички около нея бяха потънали в пълно мълчание и че леко безразличните лица на хората около масата не се променят. Липсата на реакция само увеличи решимостта й да ги накара да харесат историята й, да харесат нея. Гласът й още повече се оживи, жестовете й станаха по-описателни.
- И така, стояхме на пътя, загледани в горкото създание. Само че... - Тя направи пауза, захапа долната си устна, за да добави напрежение, и продължи: - Когато Раул вдигна фотоапарата си, за да направи снимката, глиганът скочи на крака, поизтърси се и избяга сред дърветата. - Тя се разсмя триумфално на завършека, наклони глава настрани и ги зачака да се присъединят към смеха й.
Хората се усмихваха любезно.
Собственият й смях отшумя, когато осъзна, че са пропуснали шегата.
- Не разбирате ли? - възкликна тя с отчаяние. - Някъде из Кения, из резервата, днес се скита един нещастен глиган, облечен в „Гучи“!
Гласът на Дали най-накрая се извиси над мъртвешката тишина, която се бе възцарила.
- Да, това е страхотна история, Франси. Какво ще кажеш да потанцуваме?
Преди да успее да възрази, той я хвана не особено нежно за ръката и я издърпа към малкия квадрат линолеум пред джубокса. Започна да се движи в такт с музиката и каза тихо:
- Едно основно правило, Франси: когато си сред нормални хора, не завършвай изречението с „Гучи“.
Гърдите й сякаш се изпълниха с ужасна тежест. Искаше да ги накара да я харесват, а само се беше изложила. Беше разказала история, която никой не намираше за смешна, история, която неочаквано видя през техните очи, и осъзна, че изобщо не е трябвало да се обажда.
Самообладанието й се държеше на най-тънката възможна нишка, но сега и тя се скъса.
- Извини ме - каза Франческа, но гласът й прозвуча тихо дори в собствените й уши. Преди Дали да се опита да я спре, тя си проправи път през лабиринта от маси и излезе навън. В ноздрите й нахлу свеж въздух, влажната нощна миризма се смесваше с тази на дизел, креозот и пържено от кухнята. Тя се препъна, все още замаяна от виното, и се облегна на един пикап с кални гуми. Откъм джубокса се носеха звуците на „Зад затворени врати“.
Какво ставаше с нея? Помнеше колко силно се смя Ники, когато му разказа за глигана, как Сиси Кавендиш бършеше сълзите от очите си с кърпичка. Заля я вълна от носталгия по дома. Днес отново се беше опитала да се свърже с Ники, но никой не отговори, дори и икономът. Опита се да си го представи как седи в „Кейджън Бар енд Грил“ и се провали напълно. После се опита да си представи как тя самата седи край масата в стил „Хепълуайт“ в трапезарията на Ники и носи семейните смарагди на Гуинуик и постигна възхитителен успех. Но когато си представи другия край на масата - мястото, където трябваше да е Ники - вместо него видя Дали Бодин. Дали с избелелите му джинси, тесни тениски и лице на филмова звезда, властващ над масата от осемнайсети век на Ники Гуинуик.