Летящата врата се отвори и през нея излезе Дали. Отиде до Франческа и й подаде чантичката.
- Хей, Франси - каза тихо.
- Хей, Дали. - Тя взе чантичката си и погледна нагоре към нощното небе, обсипано със звезди.
- Добре се справи вътре.
Тя се изсмя тихо и горчиво.
Дали тикна клечка за зъби в устата си.
- Не, наистина. След като осъзна, че се излагаш, за разнообразие се държа с достойнство. Без сцени на дансинга, просто тихо излизане. Всички бяха наистина впечатлени. Искат да се върнеш вътре.
Тя нарочно го имитира.
- Едва ли.
Той се изкикоти точно когато вратата се отвори и от бара излязоха двама мъже.
- Дали - извикаха те.
- Кей Си, Чарли.
Мъжете се качиха в очукан джип чероки и Дали отново се обърна към нея.
- Франси, мисля, че вече мога да те понасям малко повече от преди. Искам да кажа, ти си все още трън в задника през повечето време и не си точно моят тип жена, но имаш някои достойнства. Наистина се увлече по историята за оня глиган. Хареса ми начинът, по който й се отдаде напълно, макар да беше съвсем очевидно, че сама си копаеш доста дълбок гроб.
Отвътре се разнесе тропане на чаши, когато джубоксът приключи с финалния акорд на „Зад затворени врати“. Франческа зарови петата на сандала си в чакъла.
- Искам да се върна вкъщи - каза тя рязко. - Презирам това място. Искам да се върна в Англия, където разбирам нещата. Искам си дрехите и къщата, и моя астън мартин. Искам отново да имам пари и приятели, които ме харесват. - Искаше и майка си, но не го каза.
- Доста се съжаляваш, нали?
- Нямаше ли и ти да се съжаляваш, ако беше на мое място?
- Трудно е да се каже. Предполагам, че не мога да си представя да съм истински щастлив със сибаритски17 живот като твоя.
Тя не знаеше какво точно означава „сибаритски“, но схвана смисъла и се подразни, че някой, чийто речников запас би могъл да се опише най-доброжелателно като под средното ниво, използва дума, която тя не разбира напълно.
Той облегна едното си рамо на пикапа.
- Кажи ми, Франси, разполагаш ли с нещо, което да има някаква дори и далечна прилика с план за живота, който ти предстои?
- Възнамерявам да се омъжа за Ники, разбира се. Вече ти казах това. - Но защо тази вероятност я потискаше толкова силно?
Той измъкна клечката за зъби от устата си и я хвърли.
- О, стига вече, Франси. Ти искаш да се омъжиш за Ники, колкото искаш да си разрошиш косата!
Тя се обърна към него.
- Само че нямам особен избор, нали така, тъй като не разполагам и с пукната пара! Трябва да се омъжа за него. - Видя, че той си отваря устата и се приготвя да изплюе поредната си противна баналност, и го отряза. - Не го казвай, Дали! Някои хора се раждат на този свят, за да печелят пари, а други са предопределени да ги харчат. Аз съм от вторите. И за да бъда брутално откровена, нямам и най-малка представа как да се издържам. Вече чу какво се случи, когато се опитах да бъда актриса, а съм твърде ниска, за да изкарвам пари като модел. Ако става въпрос за избор между работа във фабрика и сватба с Ники Гуинуик, можеш да бъдеш дяволски сигурен кое ще избера.
Той помисли за миг и после каза:
- Ако мога да направя две или три бърдита на финалния кръг утре, изглежда, ще успея да спестя малко пари. Искаш ли да ти купя билет за самолета?
Тя го погледна, стоеше толкова близо до нея с кръстосани на гърдите ръце, а под козирката на шапката му се виждаше само чувствената му уста.
- Ще направиш това за мен?
- Казах ти, Франси. Докато мога да си купувам бензин и да си плащам в бара, парите не означават нищо за мен. Дори не харесвам парите. Да ти кажа право, макар че се смятам за истински американски патриот, съм до голяма степен марксист.
Тя се разсмя и тази реакция й каза по-ясно от всичко, че е прекарала твърде дълго време в неговата компания.
- Благодарна съм за предложението ти, Дали, но колкото и да искам да го приема, трябва да остана тук малко повече. Не мога да се върна в Лондон просто така. Не познаваш приятелите ми. Ще се хранят със седмици от историята за това, как съм се превърнала в просякиня.