- Аджи? Човек като мен, завършил Тексаския университет.
Тя се дръпна рязко назад, удивлението беше изписано в идеално извитите дъги на веждите й.
- Учил си в университет? Не вярвам!
Дали я изгледа с леко раздразнено изражение.
- Имам бакалавърска степен по английска литература. Искаш ли да видиш дипломата ми, или ще се върнем към заниманията ни?
- Английска литература? - Тя избухна в смях. - Дали, това е невероятно! Та ти едва говориш езика.
Той очевидно се обиди.
- Е, това е много мило. Наистина много мило да кажеш нещо подобно на някого.
Все още смеейки се, тя се хвърли в ръцете му толкова неочаквано, че наруши баланса му и го запрати върху волана. После каза най-удивителното нещо.
- Целия ще те изям, Дали Бодин.
Сега беше негов ред да се разсмее, но не можа да продължи дълго, защото устата й се озова върху неговата. Тя забрави, че е уплашена и че не е добра в секса, докато се надигаше на колене и сядаше в скута му.
- Нещо взе да ми става доста тясно, скъпа - каза накрая той в устата й. Отдръпна се, отвори вратата на ривиерата и излезе. После протегна ръце за нея.
Тя му позволи да й помогне да се измъкне, но вместо да отвори задната врата, така че да се настанят на по-широко, той притисна хълбоците й с бедра към колата и отново я зацелува. Мъждивата светлина, която се процеждаше през отворената врата, правеше тъмнината отвъд образувалия се светъл кръг да изглежда още по-плътна. В ума й потрепнаха смътни образи на отворените й сандали и алигаторите, спотайващи се зад колата. Без да прекъсва и за миг целувката, тя обви ръце около раменете му и се надигна, увивайки единия си крак около ханша му, а с другия стъпи здраво върху ботуша му.
- Харесва ми как се целуваш - промърмори той. Лявата му ръка се плъзна по гръбнака й и разкопча сутиена й, докато дясната се провря между телата им, за да разкопчае копчето на джинсите й.
Франческа усети, че нервността отново я завладява, но този път нямаше нищо общо с алигаторите.
- Да си купим шампанско, Дали. Аз... аз мисля, че малко шампанско ще ми помогне да се отпусна.
- Аз ще те отпусна. - Той се справи с копчето и започна да се занимава с ципа.
- Дали! - възкликна тя. - Ние сме навън.
- Аха. Само аз, ти и мочурището. - Ципът се отвори.
- Аз... не мисля, че съм готова за това.
Дали бръкна под широката й тениска, покри гърдите й с ръце, а устата му се плъзна по бузата й, намирайки устните й. В нея забушува паника. Той потърка зърното й с палеца си и тя тихо изстена. Искаше да го накара да вярва, че е чудесна, че е забележителна любовница, но как можеше да постигне това насред мочурището?
- Аз... трябва ми шампанско. Приглушени светлини. Трябват ми чаршафи, Дали.
Той отдръпна ръката си от гърдите й и я постави нежно на врата й. После рече, като се взираше в очите й:
- Не, скъпа, не ти трябват. Не ти трябва нищо друго освен теб самата. Време е да започнеш да разбираш това, Франси. Трябва да започнеш да разчиташ на себе си, вместо на тези патерици, които си мислиш, че са ти нужни.
- Страх ме е. - Франческа се опита да звучи предизвикателно, но не успя напълно. Отдръпна се от него, слезе от каубойския му ботуш и си призна всичко. - Може да ти прозвучи смешно, но Еван Вариън каза, че съм фригидна, а и онзи шведски скулптор в Маракеш...
- Искаш ли да изчакаш малко с този епизод от разказа си?
Почувства, че част от борбеността й се завръща, и го изгледа.
- Доведе ме тук нарочно, нали? Доведе ме тук, защото знаеше, че ще мразя това място. - Отстъпи няколко крачки и посочи с треперещ пръст към ривиерата. - Аз не съм от типа жени, с които правиш секс на задната седалка на колата.
- Кой е казал нещо за задната седалка?
Тя го изгледа за момент и после възкликна:
- О, не! Няма да легна на тази осеяна със създания земя. Сериозна съм, Дали.
- Аз самият също не харесвам много земята.
- Тогава как? Къде?
- Хайде, Франси. Спри да планираш и разсъждаваш, и да се опитваш да застанеш с по-добрата ти страна към камерата. Нека просто се поцелуваме малко, така че нещата да следват естествения си ход.
- Искам да знам къде, Дали.
- Знам, че искаш, скъпа, но няма да ти кажа, защото ще започнеш да се притесняваш дали цветово всичко ще си подхожда. Поне веднъж в живота си поеми риска да направиш нещо, при което може и да не изглеждаш върховно.
Имаше чувството, че той държи огледало пред нея - не много голямо и със замъглено стъкло, но все пак огледало. Толкова суетна ли беше, както явно смяташе Дали? Толкова преценяваща? Не искаше да мисли така, но все пак... Вирна брадичка и започна да сваля предизвикателно джинсите си.
- Добре, ще го направим по твоя начин. Просто не очаквай нищо забележително от мен. - Тънките крачоли се закачиха за сандалите й. Тя се наведе, за да ги събуе, но токчетата се оплетоха в гънките. Дръпна още веднъж джинсите и капанът съвсем се затегна. - Това възбужда ли те, Дали? - изфуча. -Харесва ли ти да ме гледаш? Разгорещяваш ли се? По дяволите! По дяволите!