- Причинявам ли ти болка?
- О, не... толкова е хубаво.
- Така и трябва да е, скъпа.
Искаше й се той да повярва, че е чудесна любовница, искаше да направи всичко както трябва, но изглежда, целият свят се плъзгаше покрай нея и всичко бе замаяно, трептящо и размазано от топлина. Как можеше да се концентрира, докато той я докосваше по този начин, докато се движеше така? Неочаквано й се прииска да го усети повече. Повдигна крака от бронята, уви ги около хълбоците му и се надигна към тялото му, докато го пое толкова дълбоко, колкото изобщо беше възможно.
- Леко, скъпа, не бързай. - Започна да се движи в нея бавно, целуваше я, караше я да се чувства толкова добре, колкото никога преди през живота си. - Ще свършиш ли с мен, скъпа? -промърмори тихо в ухото й с леко дрезгав глас.
- О, да... да. Дали... чудесен мой Дали... прекрасен Дали... -В главата й сякаш избухна какофония от звуци и тя свърши, и свърши, и свърши.
Дали дишаше учестено, а от устата му изскочи нещо между стон и ръмжене. Звукът й даде усещане за сила, добави огън към възбудата й и тя свърши отново. Той потрепери над нея за един чудесен, сякаш несвършващ миг, и после се отпусна.
Тя притисна буза към косата му, почувства го скъп и красив, и истински до себе си, в себе си. Забеляза, че кожите им са се допрели и че гърбът му е влажен под ръцете й. Почувства малка капчица пот да пада от него върху голата й ръка и осъзна, че не й пука. Това ли означаваше да си влюбен?, зачуди се мечтателно. Клепачите й потрепнаха и се отвориха. Беше влюбена. Разбира се. Защо не го беше осъзнала много по-рано?
Ето какво не беше наред с нея. Ето защо се чувстваше толкова нещастна. Беше влюбена.
- Франси? - промърмори той.
- Да?
- Добре ли си?
- О, да.
Той се подпря на една ръка и й се усмихна.
- Тогава какво ще кажеш да идем в мотела и да пробваме отново същото върху онези чаршафи, за които толкова говореше?
По пътя обратно, тя седеше плътно до него, свела буза върху рамото му, докато дъвчеше дъвка и си мечтаеше за тяхното бъдеще.
13
Наоми Яфе Танака влезе в апартамента си с куфарче „Марк Крос“ в едната ръка и торба от „Забар“, полюшваща се от другата й страна. В торбата имаше пликче смокини, сладка горгондзола и френска багета - всичко, което й беше нужно за идеалната вечеря преди изпълнена с работа вечер. Остави куфара и положи торбата на черния гранитен кухненски плот, като я подпря на стената, боядисана в бургундско червено. Апартаментът беше скъп и стилен, точното жилище за един вицепрезидент на голяма рекламна агенция.
Наоми се намръщи, когато извади горгондзолата и я постави в порцеланова розова чиния. От поста на вицепрезидента я делеше само едно малко препятствие - намирането на дръзкото момиче. Хари Роденбо й беше изпратил хапливо съобщение със заплахата, че ще прехвърли проекта на някой от „по-агресивните мъже“ в агенцията, ако не успееше да я намери през следващите няколко седмици.
Събу сивите си велурени обувки и ги бутна настрани с обутия си в чорапогащи крак, докато измъкваше останалите покупки от торбата. Как можеше да е толкова трудно да се открие даден човек? През последните няколко дни тя и секретарката й бяха провели десетки телефонни разговори, но никой от тях не беше успешен. Наоми знаеше, че момичето бе някъде там, но къде точно? Разтри слепоочията си, но натискът не успя да облекчи главоболието, което я тормозеше цял ден.
След като прибра смокините в хладилника, тя взе обувките си и излезе уморено от кухнята. Щеше да си вземе душ, да си сложи най-стария халат и да си налее чаша вино, преди да се захване с работата, която си беше взела за вкъщи. С една ръка започна да разкопчава перлените копчета на роклята си, докато с лакътя на другата натисна ключа за осветлението в хола.
- К’во става, сестро?
Наоми изпищя и се завъртя по посока на гласа, а сърцето й подскочи в гърдите.
- Боже!
Джери Яфе се беше изтегнал на дивана, опърпаните му джинси и избелялата синя тениска контрастираха върху розовата копринена дамаска. Все още носеше черната си коса в афро прическа. Имаше малък белег на лявата скула и бръчици около пълните устни, които някога подлудяваха приятелките й. Носът му си беше същият - голям и дързък като на орел. Очите му бяха дълбоки черни ями, изпълнени с фанатичен огън.
- Как влезе тук? - попита го тя с разтуптяно сърце. Почувства едновременно гняв и уязвимост. Последното, от което имаше нужда в живота си точно сега, беше още един проблем, а появата на Джери можеше да означава само неприятности. Мразеше и чувството на неадекватност, което винаги изпитваше в негово присъствие - малката сестра, която отново не може да достигне стандартите на брат си.