Выбрать главу

Дали взе една кутийка от опаковката и я отвори.

- Да се опитваш да застанеш между мен и Скийт, не е добра идея, Франси.

- Не се опитвам да застана между вас, а само да направя нещата по-лесни за теб.

- Така ли? Е, зарежи тази работа. - Той пресуши бирата на един дъх и се изправи. - Отивам да си взема душ.

Тя не искаше Дали да й се сърди, затова изви устни в неустоимо сексапилна усмивка.

- Имаш ли нужда от малко помощ за по-недостъпните места?

- Уморен съм - отвърна раздразнено той. - Просто ме остави на мира. - Отиде в банята и затвори вратата, но не и преди да зърне болката в очите й.

Съблече дрехите си и си пусна душа докрай. Водата потече върху болящото го рамо. Затвори очи и пъхна главата си под струята, мислейки за страдалческия израз върху лицето й. Трябваше да се досети, че ще започне да си въобразява, че е влюбена в него. Беше точно от типа жени, които не можеха да видят по-дълбоко от красивото му лице. По дяволите, трябваше да запази нещата между тях каквито си бяха, но те спяха в една и съща стая почти от седмица и достъпността й го подлудяваше. Какво друго можеше да очаква от себе си? Освен това, нещо в глупавата история за глигана, която тя разказа онази вечер, му беше подействало.

И въпреки това трябваше да си държи панталона закопчан. Сега тя щеше да се лепне за него като лош късмет, да очаква сърца и цветя, и всякакви други глупости, които той нямаше ни най-малко намерение да й даде. Нямаше начин, не и при положение, че наближаваха Уайнет, не и при положение, че Хелоуин чукаше на вратата, не и когато можеше да се сети за поне една дузина други жени, които харесваше много повече. И все пак, макар че нямаше намерение да й го признава, тя беше една от най-добре изглеждащите жени, които някога беше срещал. Макар да осъзнаваше, че това е грешка, подозираше, че не след дълго отново щяха да се озоват в леглото.

Ти си истинско копеле, нали, Бодин?

Мечката проблесна от тъмните кътчета на съзнанието му с ореол от божествена светлина около главата. Проклетият Мечка.

Ти си загубеняк, друже - прошепна той с познатия си провлечен говор от Средния запад. - Евтин загубеняк. Баща ти знаеше това и ти го знаеш. Идва Хелоуин, в случай че си забравил...

Дали отвъртя крана на студената вода и заглуши останалото.

Но нещата с Франческа не станаха по-лесни и на следващия ден връзката им не се подобри, когато след като преминаха границата между Луизиана и Тексас Дали започна да се оплаква, че чува странни шумове.

- Какво мислиш, че е това? - попита той Скийт. - Проверяваха двигателя преди няма и три седмици. Освен това сякаш идва от задната седалка. Чуваш ли го?

Скийт беше потънал в статия за Ан-Маргарет от последното издание на „Пийпъл“ и поклати глава.

- Може би е ауспухът. - Дали погледна през рамо към Франческа. - Чуваш ли нещо там отзад, Франси? Някакъв странен стържещ звук?

- Нищичко не се чува - отвърна бързо Франческа.

Точно в този миг във вътрешността на колата се разнесе силно стъргане. Главата на Скийт подскочи.

- Какво беше това?

Дали изруга.

- Знам какъв е този звук. По дяволите, Франси. Взела си онази грозна разногледа котка, нали?

- Дали, не се разстройвай - помоли тя. - Нямах намерение да я вземам. Тя просто ме последва в колата и не можах да я изхвърля.

- Разбира се, че те е последвала! - извика Дали в огледалото за обратно виждане. - Ти я хранеше, нали? Макар че ти казах да не го правиш, ти хранеше проклетата котка.

Франческа се опита да го накара да разбере.

- Просто... Ребрата й стърчаха и ми беше трудно да ям, когато знаех, че е гладна.

Скийт се изкикоти от пасажерското място и Дали се обърна към него.

- Какво толкова смешно има, по дяволите, можеш ли да ми кажеш?

- Съвсем нищичко - отвърна ухилено Скийт. - Съвсем нищичко.

Дали отби на едно разклонение на магистралата и отвори вратата си. Обърна се назад и се надвеси над облегалката си, за да види котката, която се беше сгушила на пода близо до хладилната чанта.

- Разкарай я веднага от тук, Франси.

- Ще я блъсне кола - запротестира тя, без да е напълно наясно защо тази котка, която не я беше дарила дори с най-малък знак за привързаност, е заслужила защитата й. - Не можем да я оставим на магистралата. Ще я сгазят.