Дж. Д. Селинджър се появи отново по рафтовете в библиотеката, горните класове повишиха устните си резулти по английски със сто точки спрямо предходната година, а госпожица Сибил Чандлър загуби девствеността си с Би Джей Рандал, който притежаваше магазина за електрически уреди в града и смяташе, че тя е най-чудесната жена на света.
Всичко вървеше добре за госпожица Сибил, докато Би Джей не почина и тя бе принудена да се пенсионира на шейсет и пет години. Бродеше безцелно из къщата с твърде много време на разположение, твърде малко пари и никой, за когото да се грижи. Една късна вечер тя се разходи от жилището си до центъра на града. Там я намери Дали Бодин, седнала на тротоара на „Мейн“ и „Елууд“, насред гръмотевична буря, облечена само по нощница.
Сега госпожица Сибил погледна часовника, докато връщаше слушалката на мястото й, след като бе приключила седмичния си разговор с Холи Грейс. После отнесе месинговата лейка в дневната на викторианската къща на Дали, за да се погрижи за растенията. Само след няколко часа нейните момчета щяха да са си у дома. Прескочи един от мелезите на Дали, остави лейката, настани се на един огрян от слънцето стол и позволи на ума си да се зарее назад през годините към зимата на 1965-а.
Тъкмо беше приключила да проверява работите от поправителния клас по английски върху Юлий Цезар, когато вратата на стаята се отвори и вътре влезе някакъв дългурест младеж, когото не беше виждала досега. Незабавно реши, че е твърде красив за собственото си добро, с наперена походка и дръзко изражение. Той плясна регистрационната си карта на бюрото й и без да чака покана, се отпусна в един празен стол, като опъна дългите си крака през пътеката. Момчетата го огледаха внимателно, момичетата се изкикотиха и изпънаха вратове, за да го видят по-добре. Той се ухили на няколко от тях и огледа неприкрито гърдите им. После се облегна назад и заспа.
Госпожица Сибил изчака удобен момент след биенето на звънеца и го повика до бюрото си. Той застана пред нея с един пръст, забоден в предния джоб на джинсите си и с непоколебимо отегчено изражение. Тя огледа картата с името му, провери възрастта му - почти шестнайсет - и го информира за правилата в класната й стая:
- Не поощрявам закъсненията, дъвченето на дъвка или кръшкането. Ще напишете кратко есе, в което ще се представите. Искам го на бюрото си утре сутрин.
Той я огледа за момент, после извади палеца си от джоба на джинсите.
- Върви на майната си, лейди.
Естествено, това заявление привлече вниманието й, но преди да успее да му отговори, той беше напуснал стаята. Докато се взираше в празната врата, в нея се надигна огромен прилив от вълнение. Беше видяла проблясване на интелект в тези свъсени сини очи. Удивително! Тя незабавно осъзна, че този млад мъж е разяждан не само от дързост. Той беше и бунтар, също като нея!
Точно в деветнайсет и трийсет същата вечер тя почука на предната врата на порутена къща-близнак и се представи на мъжа, който беше посочен в регистрационната карта на момчето като негов настойник - зловещ тип, който едва ли имаше трийсет. Обясни затруднението си и мъжът обезсърчително поклати глава.
- Нещата с Дали тръгнаха на зле - обясни й той. - Първите няколко месеца всичко беше наред, но детето има нужда от дом и семейство. Ето защо му казах, че ще се установим в Уайнет, но го отстраниха от училище още първия ден, защото удари учителя по физическо.
Госпожица Сибил подсмръкна.
- Извънредно противен мъж. Далас е направил отличен избор. - Тя чу зад себе си тихи стъпки и бързо добави: - Не че одобрявам насилието, разбира се, макар че мога да си представя, че понякога е доста удовлетворително. - После се обърна и каза на дългурестото твърде красиво момче, застанало прегърбено в рамката на вратата, че е дошла да провери как върви домашната му работа.
- Ами ако ви кажа, че няма да я напиша? - подсмихна се той.
- Мисля си, че настойникът ви ще възрази. - Тя огледа Скийт. - Кажете ми, господин Купър, какво е мнението ви за физическото насилие?
- Никак не ме притеснява - отвърна Скийт.
- Смятате ли, че ще сте в състояние да окажете физически натиск върху Дал ас, ако не прави, каквото му кажа?
- Трудно е да се прецени. Превъзхождам го на килограми, но той мен на височина. А ако е твърде наранен, няма да е в състояние да притисне момчетата в клуба този уикенд. В общи линии, бих казал „не“.
Тя не се отказа.
- Добре тогава, Дал ас. Моля те да направиш домашното си доброволно. В името на безсмъртната ти душа.
Дали поклати глава и забоде клечка за зъби в устата си.
Госпожица Сибил беше доста разочарована, но прикри чувствата си, като затършува в шарената торба, която беше взела със себе си, и извади от там книга с меки корици.