- Много добре, тогава. Наблюдавах визуалния ти контакт с младите дами в класа днес и стигнах до заключението, че всеки толкова очевидно заинтересуван от сексуални активности като теб, трябва да прочете за тях от най-добрите световни писатели. Очаквам смислено съчинение от теб след два дни. - С това тя бутна в ръцете му книгата „Любовникът на лейди Чатърли“ и напусна къщата.
Почти цял месец неуморно обсаждаше малкия апартамент, натрапваше забранени книги на своя бунтовен ученик и тормозеше Скийт да държи изкъсо поводите на момчето.
- Вие не разбирате - изрази най-накрая Скийт объркването си. - Въпреки факта, че никой не го търси, той е беглец, а аз дори не съм негов законен настойник. Аз съм бивш мошеник, когото той намери в тоалетната на една бензиностанция, и всъщност Дали се грижи за мен, а не обратното.
- Въпреки това ти си пълнолетен, а той не е - отвърна му госпожица Сибил.
Постепенно интелигентността на Дали победи враждебността му, макар че по-късно щеше да настоява, че госпожица Сибил просто го е победила с неприличните си книги. Тя го придума да се върне в училище, премести го в подготвителния клас за колежа и го напътстваше във всичко извън голфа. Благодарение на нейните усилия на осемнайсет Дали се дипломира с почести и беше приет в четири колежа.
След като замина за Тексаския университет, й липсваше ужасно, макар че двамата със Скийт бяха направили Уайнет своя база и той идваше да я вижда през ваканциите, когато не играеше голф. Постепенно отговорностите му го отдалечаваха все повече и за по-дълги периоди. Веднъж не се видяха почти цяла година. В замаяното си състояние тя едва го разпозна в нощта, когато я откри да седи насред бурята на тротоара на „Мейн“ и „Елууд“ по нощница.
Франческа си беше представяла, че Дали живее в модерна кооперация близо до голф игрище, а не в стара викторианска къща с куличка и пищни капаци на прозорците в пастелни тонове. Тя се взря невярващо в прозорците на къщата, докато ривиерата завиваше и се плъзгаше по тясната чакълена алея.
- Това зайци ли са?
- Двеста петдесет и шест - отвърна Скийт. - Петдесет и седем, ако броиш и онзи на предната врата. Виж, Дали, онази дъга на гаража е нова.
- Някой ден ще си счупи глупавия врат, докато се катери по стълбите - изръмжа Дали. После се обърна към Франческа: -Сега се дръж прилично. Сериозен съм, Франси. Без модните ти глупости.
Говореше й така, сякаш беше дете, а не негова любовница, но преди да може да му го върне, задната врата на къщата се отвори и от там се показа странна жена, която се втурна към тях. Дългата й сива опашка се развяваше зад нея, а на златна верижка на врата й подскачаха чифт очила за четене.
- Далас! Скийт! Мили Боже!
Дали излезе от колата и притисна дребното й слабо тяло в мечешка прегръдка. После Скийт я прегърна под още възгласи „Боже, Боже“.
Франческа се появи откъм задната седалка и ги погледна любопитно. Дали беше казал, че майка му е починала, но коя беше тази жена? Баба му? Доколкото знаеше, нямаше други роднини освен жена, на име Холи Грейс. Това тя ли беше? Франческа се съмняваше. Беше останала с впечатлението, че Холи Грейс е сестра на Дали. Освен това не можеше да си представи тази ексцентрична възрастна дама да се появи в мотел с някакъв дилър на шевролети от Тулса. Котката се измъкна от колата, с едното си здраво око огледа наоколо презрително и изчезна под задните стъпала.
- А кой е това, Далас? - попита възрастната дама, като се обърна към Франческа. - Моля те, представи ме на приятелката си.
- Това е Франси... Франческа - поправи се Дали. - Старият Фицджералд много би я харесал, госпожице Сибил. Но ако ти причинява неприятности, само ми кажи. - Франческа му хвърли яден поглед, но той не й обърна внимание и продължи с представянето. - Госпожице Сибил Чандлър... Франческа Дей.
В нея се взряха малки кафяви очи и Франческа неочаквано се почувства така, сякаш оглеждаха душата й.
- Приятно ми е да се запознаем - каза тя, като едва се сдържаше да стои на едно място.
Госпожица Сибил засия при звука на акцента й, после протегна ръка за сърдечно здрависване.
- Франческа, ти си англичанка! Каква великолепна изненада. Не обръщай внимание на Далас. Той може да очарова и мъртвец, разбира се, но е пълен негодник. Чела ли си Фицджералд?
Франческа беше гледала филм по „Великият Гетсби“, но подозираше, че това не се брои.
- Опасявам се, че не - отвърна. - Не чета много.
Госпожица Сибил цъкна неодобрително с език.
- Е, скоро ще поправим това. Внесете куфарите вътре, момчета. Далас, дъвка ли дъвчеш?