— Че какво й има?
Ариа се ококори и поклати отрицателно глава.
— Взех си я миналата година от онова страхотно рибарско селце в Дания — възмути се Ила. — Ти беше с мен! Онази беззъба старица ми я продаде.
— Трябва да ти намерим нещо друго — настоя Ариа. — И да си боядисаш косата. А аз ще те гримирам. — Тя присви очи, представяйки си тоалетното шкафче на майка си. Обикновено то беше претрупано с водни бои, тубички с терпентин и полузавършени проекти за бижута. — Ти имаш ли въобще гримове?
Ила отпи голяма глътка от бирата.
— Не смяташ ли, че би трябвало да ме хареса заради самата мен, без всичкото това… разкрасяване?
— Пак ще си ти. Само че по-хубава — окуражи я Ариа.
Майк въртеше очи от едната към другата и изведнъж лицето му се проясни.
— Знаете ли според мен какво прави жените по-хубави? Имплантите!
Ила събра чиниите и ги отнесе в умивалника.
— Добре — каза тя на Ариа. — Ще ти позволя да ме гримираш за моята среща. Но сега трябва да откарам Майк на неговата.
— Това не е среща! — изскимтя Майк, изхвърча от кухнята и хукна нагоре по стълбите.
Ариа и Ила се разкикотиха. Щом той изчезна, двете се спогледаха срамежливо и между тях премина нещо топло и неизказано. Последните няколко месеца не бяха от най-лесните. Освен всичко останало, Мона-или-А. беше казала на Ила, че Ариа е пазила тайната на баща си цели три години и известно време майка й дори не желаеше да я вижда в къщата си. Най-накрая й прости и Ариа даваше всичко от себе си, за да нормализира отношенията им. Все още не беше успяла съвсем. Имаше толкова много неща, които не смееше да спомене; почти не прекарваха време насаме; и Ила нито веднъж не сподели нещо с Ариа, както беше правила винаги. Но с всеки изминал ден нещата все повече се оправяха.
Ила повдигна вежди и бръкна в джоба на туниката си.
— Сетих се нещо. — Тя измъкна една правоъгълна карта с три пресичащи се сини линии от едната страна. — Тази вечер трябваше да отида на откриването на една изложба, но няма да имам време. Искаш ли да отидеш вместо мен?
— Знам ли? — сви рамене Ариа. — Уморена съм.
— Върви — започна да я увещава Ила. — Напоследък си все затворена вкъщи. Край на отчаянието.
Ариа отвори уста да възрази, но Ила имаше право. Тя беше прекарала цялата зимна ваканция затворена в стаята си, плетейки шалове и разсеяно взирайки се в главата на Шекспир, която Езра й беше подарил през ноември, преди да напусне Роузууд. Всеки ден живееше с надеждата, че ще получи някакви новини от него — имейл, есемес, каквото и да е — особено след като новините бяха пълни с истории за Роузууд, Али и дори за самата Ариа. Месеците бавно се изнизваха… и нищо.
Тя притисна ъгъла на поканата в свивката на дланта си. Щом Ила е достатъчно смела, за да се върне към контактите си със света, значи и тя би могла. И сега беше идеалният момент да постави началото.
По пътя си към изложбата Ариа мина по старата улица на Али. Видя къщата й, същата, както по-рано през деня. Домът на Спенсър се намираше в съседство, а имотът на семейство. Кавана беше от другата страна на улицата. Ариа се зачуди дали Джена е в къщата и дали се подготвя за първия си ден обратно в „Роузууд дей“. Беше чула, че тя ще има целодневни частни уроци.
Не минаваше и ден, без Ариа да не се замисли за последния — и единствен — път, когато двете с Джена бяха разговаряли. Това се случи в арт студиото на „Холис“, когато Ариа получи пристъп на паника по време на гръмотевична буря. Тя се беше опитала да се извини за онова, което бяха направили през ужасната нощ, в която Джена ослепя, но момичето й обясни, че всъщност двете с Али са били организирали изстрелването на фойерверките, за да могат завинаги да се отърват от заварения брат на Джена, Тоби. Али се беше съгласила с плана защото очевидно бе имала същите проблеми.
Известно време Ариа размишляваше върху значението на израза „същите проблеми“. Тоби беше опипвал Джена — възможно ли е Джейсън да е постъпвал по същия начин с Али? Но Ариа въобще не искаше да мисли за това. Никога не беше усещала нещо нередно между Джейсън и Али; може би тя просто си го беше измислила, за да спечели доверието на Джена и да я накара да сподели проблемите си. Беше постъпила по същия начин и с Ариа, проявявайки съчувствие и възмущение, когато двете бяха хванали Байрън и Мередит да се натискат на паркинга на „Холис“. Щом научи тайната на Ариа, Али я тероризираше в продължение на месеци. Постъпваше така и с останалите си приятелки. Само че защо й пукаше за някаква си глупост, която Джена Кавана криеше?