След тези думи тя се опита да заобиколи Кейт, но тя не я пусна. Хана усети миризмата на прасковения й душ гел. Мирисът на фалшива праскова, реши Хана, е най-омразният на света.
— Какво ще кажеш да пием кафе? — твърдо рече Кейт. — Аз черпя.
Хана присви очи. Кейт сигурно е идиотка, щом смята, че Хана може да бъде купена толкова лесно с подмазване. Когато двете с Мона станаха приятелки в началото на осми клас, тя я беше спечелила точно с подмазване — и ето какво се случи накрая. И въпреки че на лицето на Кейт беше изписано дразнещо приятелско изражение, по всичко личеше, че тя няма да приеме „не“ за отговор. Изведнъж на Хана й хрумна, че ако се държи твърде гадно, Кейт може пак да я натопи, както в „Le Bec-Fin“.
Тя въздъхна раздразнено и преметна коса през раменете си.
— Хубаво.
Те тръгнаха обратно към „Стийм“, който се намираше само през няколко врати. Уредбата въртеше „Паника в дискотеката“ и двете кафе машини работеха, а масите бяха задръстени с ученици. Театралният клуб провеждаше среща в ъгъла, обсъждаха кастинга за „Хамлет“. След като Спенсър Хейстингс беше изключена от пиесата, Хана научи, че някаква талантлива второкурсничка на име Нора имаше добри шансове да получи ролята на Офелия. Две по-малки момичета зяпаха една стара обява за роузуудския воайор, който не се беше появявал, откакто цялата история около А. приключи — полицията реши, че това най-вероятно е била Мона. Група момчета от отбора по футбол бяха насядали край компютърните конзоли. Хана си мислеше, че усеща как очите им прогарят гърба й, но когато се обърна, установи че те въобще не гледат към нея. Гледаха красивата, слаба, със стегнато дупе Кейт.
Когато се наредиха на опашката и Кейт започна да преглежда менюто за деня, Хана чу силен шепот от другия край на стаята. Тя се обърна. Наоми Циглър и Райли Улфи — най-старите й, най-гадни врагове — зяпаха Хана от високата дървена бар маса, която беше любимата на тях двете с Мона.
— Здрасти, Хана — подразни я Наоми и махна с ръка. През ваканцията си беше подстригала косата къса. Прическата наподобяваше тази на Агинес Дейн, но запазената марка на супермодела правеше главата й да изглежда като карфица.
Райли Улфи, чиято коса с цвят на мед беше прибрана в стегнат балерински кок, също й махна.
Очите й бяха впити в Z-образния белег на брадичката на Хана.
Хана усети как стомахът й забълбука, но устоя на порива да прикрие белега с ръка. Нито фон дьо тенът, нито тоновете пудра, нито мегаскъпите лазерни терапии не успяха да го премахнат напълно.
Кейт проследи погледа на Хана към другия край на стаята.
— О! Онова русото момиче е в моя клас по френски. Изглежда ми супер мила. Да не са ти приятелки?
Преди Хана да успее да отвърне „абсолютно не“, Наоми вече махаше на Кейт и устните й оформиха думата „здравей“. Кейт се втурна към тяхната маса. Хана изостана на няколко крачки зад нея, преструвайки се на силно заинтересувана от менюто на стената, което всъщност знаеше наизуст. Не че я вълнуваше какво толкова ще кажат Наоми и Райли на Кейт. Не че те двете имаха някакво значение за нея.
— Ти си нова, нали? — попита Наоми Кейт, щом тя се приближи до масата им.
— Да — отвърна Кейт с широка усмивка. — Кейт Рандъл. Аз съм доведената сестра на Хана. Е, бъдеща доведена сестра. Току-що се преместих тук от Анаполис.
— Не знаехме, че Хана ще има доведена сестра! — Усмивката на Наоми напомняше на ухилена хелоуинска тиква.
— Ще има. — Кейт разпери драматично ръце. — C’est moi2.
— Ботушките ти страшно ми харесват — посочи ги Райли. — „Марк Джейкъбс“ ли са?
— Класика — съгласи се Кейт. — Купих си ги в Париж.
„Леле, колко съм специална, ходила съм в Париж!“ — мислено изкриви лице Хана.
— Мейсън Байърс разпитваше за теб. — Райли погледна закачливо Кейт.
Очите на Кейт блеснаха.
— Кой е Мейсън?
— Много е готин — каза Наоми. — Искаш ли да седнеш? — Тя стана и дръпна един стол от масата на група момичета, безгрижно подритвайки нечия раница, оставена на пода.
Кейт погледна към Хана през рамо, повдигайки едната си вежда, сякаш искаше да каже „защо не?“. Хана отстъпи встрани, поклащайки отрицателно глава.
Райли сви начервените си устни.
— Да не би да се смяташ за нещо по-добро, че не искаш да седнеш при нас, Хана? — Гласът й натежа от сарказъм. — Или пък си на приятелска диета сега, след като Мона вече я няма?