— Може пък да й се повръща от приятели — предположи Наоми, сбутвайки многозначително Райли с лакът.
Кейт погледна към Хана, след това обратно към Наоми и Райли. Изглеждаше така, сякаш се чудеше дали да се засмее. Хана усети стягане в гърдите, сякаш сутиенът й изведнъж се беше смалил с три размера. Опитвайки се да не им обръща внимание, тя ги заобиколи, преметна коса през раменете си и наперено излезе в пълния с народ коридор.
Но щом се озова в безопасност сред потока от хора, които напускаха кафенето, самообладанието й се срина. Приятелска диета. Да й се повръща от приятели. Само Кейт може веднага да надуши кучките, които Хана най-много мрази. Сигурно точно в този момент те й разказваха за онзи случай, когато А. бе принудил Хана да им признае, че има проблеми със стомаха и гаденето, и че Шон Ейкърд категорично й отказа, когато му предложи да правят секс на купона у Ноъл Кан. Можеше да си представи как Кейт отмята глава назад и избухва в смях, и трите веднага стават най-добри приятелки.
Хана гневно си проправи път по коридора към стаята за курса по авангардни материи, отблъсквайки с лакът един бавен първокурсник от пътя си. Въпреки че от нея се очакваше да ненавижда Мона, в този миг Хана би дала всичко, за да си я върне. Няколко месеца по-рано, когато Наоми и Райли се бяха подиграли на Хана за повръщането, Мона се беше намесила бързо, беше потушила слуховете и им беше напомнила кой всъщност командва в „Роузууд дей“. Беше толкова красиво.
За съжаление сега вече нямаше най-добра приятелка, която да подкрепи Хана в този момент. И може би никога нямаше да има.
6.
Църковното чудо на Емили
Понеделник вечерта, след тренировката по плуване, Емили се изкачи по стълбите към стаята, която делеше със сестра си Карълайн, затвори вратата и се просна на леглото. Тренировката не беше чак толкова изморителна, но тя се чувстваше толкова изтощена, сякаш към всичките й крайници бяха привързани тухли.
Емили пусна радиото и започна да прехвърля станциите. Когато минаваше през новинарския канал, тя чу страховито познато име и спря.
— Процесът срещу Иън Томас започва в петък сутринта в Роузууд — обяви водещата с школуван тон. — Господин Томас продължава упорито да отрича вината си за смъртта на Алисън Дилорентис, а някои близки до областния прокурор кръгове дори твърдят, че процесът може да бъде прекратен поради липса на достатъчно доказателства.
Емили седна в леглото, усещайки как й се завива свят. Недостатъчно доказателства? Нормално е Иън да отрича, че е убил брутално Али, но как може останалите да му вярват? Особено след показанията на Спенсър. Емили се сети за едно интервю с Иън в областния затвор, на което беше попаднала няколко седмици по-рано в интернет. Той не спираше да повтаря: „Не съм убил Алисън. Защо всички си мислят, че съм я убил? Защо му е на някого да казва това?“. От веждите му висяха капчици пот и той изглеждаше блед и измъчен. В самия край на интервюто, точно преди клипът да свърши, Иън обяви: „Някой иска да съм тук. Някой крие истината. И ще си плати“. На следващия ден, когато Емили влезе в мрежата, за да изгледа интервюто отново, клипът беше изчезнал мистериозно.
Тя усили звука, в случай че водещата съобщи още нещо, но новините вече бяха преминали към сведенията за трафика.
Някой почука леко по вратата й. Госпожа Фийлдс надникна вътре.
— Вечерята е готова. Направила съм домашни макарони със сирене.
Емили притисна към гърдите си любимия си плюшен морж. В други случаи би изяла цяла купа от домашните макарони със сирене на майка й, но сега стомахът й се бунтуваше.
— Не съм гладна — промърмори тя.
Госпожа Фийлдс влезе в стаята, избърсвайки ръце в кухненската си престилка.
— Добре ли си?
— Аха — излъга Емили, като се опитваше да изобрази усмивка на лицето си. Но всъщност през целия ден бе изпитвала огромно желание да избухне в плач. Предишния ден, когато извършваха ритуала за забравяне на Али, тя се опитваше да бъде силна, но в себе си отчаяно мразеше внезапното решение изведнъж да започнат да мислят за Али като за мъртва. Дотук. Край. Финито. Емили дори не знаеше колко пъти беше изпитвала непреодолим импулс да избяга от училище, да отиде до къщата на Спенсър, да изкопае чантичката на Али и никога повече да не я изпуска от поглед.
На всичко отгоре след връщането си в „Роузууд дей“ просто се чувстваше… неудобно. Цял ден се беше опитвала да избягва Мая, страхувайки се от сблъсък. Освен това изпитваше странни колебания относно отбора по плуване. Не можеше да се отърси от непрекъснатото усещане, че иска да се откаже, а и бившето й гадже Бен и най-добрият му приятел Сет Кардиф не спираха да й хвърлят самодоволни, мръснишки погледи, очевидно озлобени от факта, че тя предпочита момичетата пред момчетата.