Вътрешността на църквата миришеше по същия начин, както я помнеше Емили — странна смесица от плесен, задушено месо и котешка урина. Същите красиви, но леко плашещи прозорци със стъклопис, представяща библейски истории, покриваха стените и тавана. Емили се зачуди дали Господ, който или която и да е той, ги наблюдава отгоре, ужасен, че Емили е влязла в това свято място. Тя се надяваше, че той няма да изсипе върху Роузууд напаст от скакалци заради това. Госпожа Фийлдс махна с ръка на отец Тайсън, вежливият белокос свещеник, който беше кръстил Емили, беше я научил на десетте божи заповеди и я беше запалил по трилогията „Властелинът на пръстените“. След това грабна две кафета от барчето, което беше подредено до огромна статуя на Дева Мария, и поведе Емили към сцената.
Двете застанаха зад един висок мъж и двете му малки деца и госпожа Фийлдс отвори програмата.
— Следва една група, наречена „Карпе дием“3. Забавно е! Членовете й са ученици от академията „Света троица“.
Емили изпъшка. Между четвърти и пети клас родителите й я бяха изпратили в „Лонг пайнс“, скучен религиозен лагер. Джефри Кейн, един от учителите, имаше група, която изнесе представление в последния ден от лагера. Изпълниха кавъри на „Крийд“, а Джефри правеше такива глупави физиономии, сякаш беше получил божие прозрение. Можеше да си представи как би изглеждала група от католическо училище, наречена „Карпе дием“.
Залата се изпълни с дрънкащи звуци. Един голям усилвател им пречеше да виждат добре сцената, така че Емили успя да зърне само някакво рошаво момче, което биеше барабани. Инструменталът продължи, „Карпе дием“ звучаха повече като емо рок, отколкото като „Крийд 2“. А когато вокалистът запя, Емили с изненада установи, че гласът му е… добър.
Тя пристъпи напред и застана до мъжа с двете деца, за да види групата по-добре. Пред микрофона стоеше върлинесто момче, увесило китара с цвят на мед пред гърдите си. Беше облечено с овехтяла жълтеникава тениска, черни дънки и същите тъмночервени кецове, каквито носеше Емили. Това беше наистина приятна изненада — тя беше очаквала певецът да бъде клонинг на Джефри Кейн.
Момичето до Емили започна да си припява. Заслушвайки се в текста, Емили веднага позна, че групата свири кавър на любимата й песен на Аврил Лавин „Ничий дом“. Беше я слушала непрекъснато в самолета, когато се прибираше от Айова, чувствайки се така, сякаш тя е обърканото, лишено от чувства момиче, за което пее Аврил.
Когато групата свърши песента, вокалистът пристъпи напред и се взря в тълпата. Ясните му сини очи се спряха на Емили и той се усмихна. Внезапно електрическа мълния като че ли премина през нея, тръгвайки от главата и стигайки до петите й. Сякаш кафето й беше напомпано с десет пъти повече кофеин.
Емили се огледа скришом. Майка й се въртеше около кафе-бара и разговаряше с приятелките си от хора, госпожа Джеймисън и госпожа Харт. Групичка по-възрастни дами седеше на църковните пейки, сякаш се намираха на служба, и гледаха объркано към сцената. Отец Тайсън стоеше до изповедалнята и се смееше на нещо, което някакъв по-възрастен мъж беше казал. Странно, че никой не беше обърнал внимание на онова, което се беше случило току-що. Тя беше усещала подобен електрически удар само два пъти досега. Първия беше, когато целуна Али за пръв път в седми клас, в нейната дървесна къщичка. А втория — когато целуна Мая във фото кабинката в двора на Ноъл Кан миналата есен. Но това сигурно беше резултат от интензивните тренировки по плуване днес следобед или алергична реакция към новия вид шоколадов десерт „Пауър бар“, който беше изяла преди тренировката.
Певецът остави китарата си на стенда и махна на тълпата.
— Аз съм Айзък, а това са Кийт и Крис — каза той, посочвайки с ръка към останалите членове на групата. — Сега ще си отдъхнем за миг, но скоро пак сме тук. — Айзък се отдръпна встрани, погледна отново към Емили и пристъпи към нея. Сърцето й заби лудо, тя вдигна ръка, за да му махне, но точно тогава барабанистът изпусна един от цимбалите си. Айзък се обърна към групата си.
— Глупчо! — изсмя се Айзък и тупна барабаниста по рамото, преди да се скрие заедно с останалите зад бледорозовата завеса, която водеше към импровизираната съблекалня.
Емили стисна зъби. Защо му беше махнала?
— Познаваш ли го? — разнесе се изпълнен със завист глас зад гърба й.
Емили се обърна. Две момичета, облечени в униформи на академията „Света троица“ — бели блузи и плисирани черни поли — се бяха вторачили в нея.
3
Популярен израз на латински от поема на Хораций. В превод означава „грабни мига“, „живей днес“. — Б.пр.