Емили не се беше сещала за този ден от доста време. Толкова се беше развълнувала, когато видя обявата за началото на играта. И изведнъж Али се беше появила заедно с Наоми и Райли, беше разблъскала тълпата, беше скъсала обявата и беше заявила, че едно от парчетата ще бъде намерено от нея.
Емили вдигна поглед, стресната от спомена за онова, което се беше случило след това.
— А после Иън дойде при нея, помните ли, мацки?
Спенсър бавно кимна.
— Подразни я, че не бива да се хвали с това, че ще намери парчето знаме, защото някой може да й го открадне.
Хана притисна ръка към устата си.
— И тогава Али каза, че няма начин това да стане. Който иска нейното парче, трябва да…
— … я убие. — Лицето на Спенсър придоби пепеляв цвят. — А Иън каза нещо от сорта на: „Ами щом се налага“.
— Господи — прошепна Ариа.
Стомахът на Емили се разбунтува. В думите на Иън се съдържаше зловещо пророчество, но откъде да знаят те, че трябва да го приемат на сериозно? В ония години единственото, което Емили знаеше за Иън Томас беше, че той е човекът в „Роузууд дей“, който винаги ще помогне на малките от основното училище в деня на земята или ще прибере децата в кафенето, ако снежна буря е попречила на училищния автобус да дойде навреме. В същия онзи ден, след като Али си тръгна заедно със свитата си, Иън се обърна и спокойно отиде до колата си. Въобще не се държеше като човек, който планира нечие убийство… което правеше всичко да изглежда още по-странно.
— А на следващата сутрин тя се държеше толкова самодоволно, че всички разбраха, че е открила парчето — каза намръщено Спенсър, Сякаш все още се ядосваше, че Али е намерила знамето вместо нея.
Хана се взираше в снимката.
— Господи, колко силно исках да притежавам късчето знаме на Али.
— Аз също — призна си Емили. Тя погледна към Ариа, която се размърда смутено и като че ли избягваше погледите на останалите.
— Всички искахме да спечелим. — Спенсър седна на дивана и притисна една синя сатенена възглавница към гърдите си. — Иначе нямаше да се озовем в двора й два дни по-късно, с надеждата да го откраднем.
— Не е ли странно, че някой друг вече беше успял да го открадне? — попита Хана, въртейки непрекъснато тюркоазната си гривна около китката. — Чудя се какво ли му се е случило.
Внезапно сестрата на Спенсър, Мелиса, връхлетя в стаята. Беше облечена в развлечен бежов пуловер и дънки с широки крачоли. Беше пребледняла.
— Момичета. — Гласът й трепереше. — Пуснете си новините. Веднага! — Тя посочи телевизора.
Емили и останалите се втренчиха в нея за миг, без да помръдват. Раздразнена, Мелиса грабна дистанционното и сама включи телевизора. На екрана се появи тълпа от хора, които бутаха микрофони в нечие лице. Камерата подскачаше, сякаш операторът беше блъскан непрекъснато. След миг намери пролука между събраните глави. Емили видя един мъж със силна челюст и зашеметяващи зелени очи. Това беше Дарън Уайлдън, най-младият полицай в Роузууд, който им беше помогнал да намерят Спенсър, след като Мона я отвлече. Когато Уайлдън отстъпи встрани, камерата се закова върху човек с омачкано сако. Разрошената му златиста коса не можеше да се сбърка. Тялото на Емили омекна.
— Иън? — прошепна тя.
Ариа я хвана за ръката.
Спенсър се втренчи в Мелиса, лицето й беше бяло като брашно.
— Какво става тук? Защо той не е в затвора?
Мелиса поклати безпомощно глава.
— Не знам.
Русата коса на Иън блестеше като полирана бронзова статуя, но лицето му имаше нездрав цвят. На екрана се появи репортерката на Канал 4.
— Майката на господин Томас е била диагностицирана с агресивен рак на панкреаса — обясни тя. — Имаше спешно изслушване и Томас беше пуснат временно под гаранция, за да може да я посети.
— Какво? — изпищя Хана.
На банера в ъгъла на екрана пишеше:
СЪДИЯ БАКСТЪР РАЗГЛЕЖДА МОЛБАТА ЗА ПУСКАНЕ ПОД ГАРАНЦИЯ НА ТОМАС.
Сърцето на Емили биеше силно и тътенът отекваше в ушите й. Адвокатът на Иън, достолепен мъж с посребрени коси и раиран костюм, си проправи път през тълпата и застана пред камерите. Отвсякъде проблясваха светкавици.
— Предсмъртното желание на майката на моя клиент беше да прекара последните си дни в компанията на своя син — обяви той. — Доволен съм, че искането ни за временно пускане под гаранция беше одобрено. Иън ще се намира под домашен арест до петък, когато ще започне процесът му.