Всички типични роузуудчани живееха в големи имения, с простиращи се на километри дворове, или в луксозни преустроени хамбари с конюшни и гаражи за по десет коли. Те бяха като излезли от един калъп: момчетата играеха футбол и се подстригваха свръх късо; момичетата се смееха по абсолютно еднакъв начин, използваха еднакви сенки от Лора Мерсие и носеха чанти с логото на „Дууни & Бурк“. Ако Ариа присвиеше очи, нямаше да успее да ги различи една от друга.
С изключение на Алисън Дилорентис. Никой никога не можеше да сбърка Алисън Дилорентис с която и да било друга.
Точно тя водеше групичката по облицованата с каменни плочи пътека, русата й коса се вееше зад нея, сапфирено сините й очи блестяха, а краката й стъпваха стабилно в обувките с три инчови платформи. Наоми Циглър и Райли Улф, двете й най-близки доверенички, вървяха точно след нея, без да изостават нито крачка. Хората се прекланяха пред Али още от трети клас, когато тя се премести в Роузууд.
Али се приближи до Емили и останалите плувкини и изведнъж се спря. Емили се притесни, че Али отново ще започне да се подиграва на сухите им, зеленикави, изтощени от хлора коси, но този път вниманието й беше насочено другаде. Докато четеше обявата, по лицето й се плъзна неразгадаема усмивка. С рязко движение на китката тя откъсна листа хартия и се завъртя с лице към приятелките си.
— Довечера брат ми ще скрие едното парче от знамето — каза тя достатъчно високо, че да я чуят всички. — Вече ми обеща, че ще ми каже къде е.
Всички започнаха да мърморят. Хана кимна с благоговение — тя се възхищаваше на Али дори повече, отколкото на мажоретките. Спенсър, от друга страна, се ядоса. Братът на Али не трябваше да й казва къде е скрил парчето. Това беше измама! Черният молив на Ариа летеше бясно по скицника, а тя не сваляше очи от сърцевидното лице на Али. Ваниловият аромат на парфюма на Али погъделичка носа на Емили — усещането беше също толкова божествено, колкото да стоиш на входа на фурната.
По-големите ученици започнаха да слизат по величествените каменни стъпала покрай столовата, прекъсвайки важното съобщение на Али. Високи, надменни момичета и спретнати, красиви момчета спокойно подминаваха шестокласниците и се отправяха към колите си, спрени на допълнителния паркинг. Али ги наблюдаваше хладнокръвно, веейки на лицето си с обявата за Капсулата на времето. Двама хилави второкурсници, пъхнали в ушите си белите слушалки на айподите си, изглеждаха наистина стреснати от Али, докато отключваха велосипедите си и ги сваляха от рампата. Наоми и Райли изсумтяха пренебрежително към тях.
Един висок рус гимназист забеляза Али и се спря.
— Какво става, Ал?
— Нищо особено. — Али сви устните си и се изпъна. — А при теб как е, И?
Скот Чин смушка Хана с лакът и тя се изчерви. Със своето помургавяло от слънцето, красиво лице, къдрава руса коса и зашеметяващи, одухотворени лешникови очи, Иън Томас — И — беше втори в списъка на Хана с най-готините момчета за всички времена, веднага след Шон Ейкърд, момчето, по което си падаше още от трети клас, когато бяха заедно в отбора по кикбол. Никой не знаеше откъде се познават Иън и Али, но се носеха слухове, че големите канят Али на своите купони, независимо от факта, че тя беше много по-малка.
Иън се облегна на рампата.
— Правилно ли те чух да казваш, че знаеш къде е скрито парче от знамето за Капсулата на времето?
Бузите на Али порозовяха.
— Защо, да не би някой да завижда? — Тя му се ухили дръзко.
Иън поклати глава.
— На твое място щях да си мълча. Някой може да се опита да ти открадне парчето. Нали знаеш, това е част от играта.
Али се засмя, сякаш подобна идея е немислима, но между очите й се образува бръчка. Иън беше прав — кражбата на някое от парчетата плат беше абсолютно законно, отбелязано в Официалната книга с правила, която директорът Епълтън държеше заключена в чекмеджето на бюрото си. Предишната година един деветокласник беше откраднал парченцето плат, което висеше от раницата на един гимназист от по-горните класове. Две години по-рано някаква осмокласничка се беше промъкнала в училищното студио по танци и беше отмъкнала две парчета от две красиви, слабички балерини. Клаузата за кражби, както беше известна, изравняваше шансовете още повече — ако не си достатъчно умен, за да разгадаеш уликите към парчетата от знамето, то тогава може би си достатъчно ловък, за да отмъкнеш някое от тях от нечие шкафче.