Спенсър присви очи. Въпреки че нямаше представа за какво говори Мелиса, в гърдите й започна да се заражда едно неприятно, болезнено усещане.
— Защо не зарежеш тези заобикалки и да ми кажеш направо какво имаш предвид?
Мелиса се облегна назад.
— Законните й внуци — повтори тя. — Спенс… може би ти си осиновена?
11.
Щом не можеш да я победиш, съюзи се с нея
В сряда сутринта Хана се беше завила през глава с юргана и се опитваше да заглуши гласа на Кейт, която пееше под душа в банята.
— Тя е убедена, че ще получи главната роля в пиесата — измърмори Хана в своя блекбъри. — Ще ми се да мога да й видя лицето, когато режисьорът й каже, че става въпрос за Шекспир, а не за някакъв мюзикъл.
Лукас се изхили.
— Наистина ли те заплаши, че ще се оплаче, ако не се съгласиш да й покажеш училището?
— Общо взето да — изръмжа Хана. — Мога ли да се преместя при теб, докато се дипломираме?
— Добра идея — промърмори Лукас. — Но ще се наложи да делим една спалня.
— Нямам нищо против — измърка Хана.
— Нито пък аз. — Хана беше сигурна, че той се усмихва.
На вратата се почука и Изабел надникна в стаята. Преди да се сгоди за бащата на Хана, тя беше работила като сестра в спешно отделение и продължаваше да облича униформата си и в леглото. Гадост.
— Хана? — Очите на Изабел бяха по-увиснали от обичайното. — Никакви разговори по телефона, докато не си оправиш леглото, забрави ли?
Хана се намръщи.
— Добре — промърмори тя под нос. Минутки след като Изабел беше довлякла големия си куфар в къщата и беше заменила направените по поръчка щори с лилави плюшени пердета, тя определи сума ти правила: никакъв интернет след девет вечерта. Никакви разговори по телефона, докато не се свърши домакинската работа. Абсолютно никакви момчета в къщата, когато Изабел и бащата на Хана не са си у дома. Общо взето Хана живееше в полицейска държава.
— Принуждават ме да затворя телефона — каза Хана на Лукас достатъчно силно, за да може Изабел да я чуе.
— Няма проблеми — отвърна Лукас. — И без това трябва да вървя. Клубът по фотография провежда среща тази сутрин.
Той й изпрати въздушна целувка и затвори. Хана размърда пръстите на краката си, усещайки как всички тревоги и раздразнения постепенно изчезват. Лукас беше далеч по-добро гадже от Шон Ейкърд и почти успяваше да компенсира факта, че Хана няма най-добра приятелка. Той разбираше колко тежко приема тя всичко, което Мона й беше причинила и винаги се смееше на нейните истории за злата Кейт. Освен това с новата си прическа и чанта „Джак Спейд“, която беше заменила старата му раница, Лукас изглеждаше далеч не толкова смотан, както в началото, когато станаха приятели.
Щом се увери, че Изабел се е оттеглила по коридора към спалнята, която делеше с бащата на Хана — с две легла, пфу! — Хана се измъкна от леглото и го наметна как да е с покривката, за да има вид на оправено. След това седна пред тоалетната масичка и пусна телевизора. От тонколоните се разнесе мелодията на сутрешния новинарски блок. „РОУЗУУД РЕАГИРА НА ВРЕМЕННОТО ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ТОМАС“ проблесна с печатни черни букви в дъното на екрана. Хана замръзна. Колкото и да не й се искаше да гледа репортажа, просто не можеше да откъсне очи от екрана.
Дребничката червенокоса репортерка се намираше в пътническия салон на местната гара и разпитваше пътуващите за това какво мислят за процеса.
— Жалка работа — каза слаба, доста възрастна жена, облечена е кашмирено палто е висока яка. — След онова, което е причинил на бедното момиче, този младеж не е трябвало да излиза навън дори за минутка.
Камерата се премести към тъмнокосо момиче на около двайсет. Хана веднага я позна. Някога тя беше звезда в отбора по хокей на трева в „Роузууд дей“, но се беше дипломирала, когато Хана беше в шести клас, една година преди Иън, Мелиса Хейстингс и брата на Али, Джейсън.
— Несъмнено е виновен — каза Александра, без да си прави труда да свали огромните си слънчеви очила „Валентино“. — Понякога през уикенда Алисън играеше с нас хокей на трева. След края на играта Иън често разговаряше с нея. Не я познавах много добре, но мисля, че той я караше да се чувства неудобно. Та тя беше толкова малка!