Хана свали капачката от тубичката крем „Медерма“, е който мажеше белезите си. Всъщност тя си спомняше нещо съвсем различно. Бузите на Али пламваха и очите й блясваха всеки път, когато Иън беше наоколо. По време на едно от техните гостувания е преспиване, докато се упражняваха да се целуват върху една възглавничка с бродирана маймунка, която Али беше направила в часа по трудово в шести клас, Спенсър ги беше накарала да си признаят кое момче биха целунали в реалния живот. „Иън Томас“, изтърси Али и след това веднага покри устата си с ръка.
На екрана се появи една снимка от дипломирането на Иън. Той се усмихваше широко… и неискрено. Хана отмести поглед. Предишния ден, след поредната неловка вечеря със семейството си, тя беше изровила визитната картичка на полицай Уайлдън от дъното на чантата си. Искаше да го пита колко строг ще бъде домашният арест на Иън. Ще бъде ли прикован към леглото си? Ще носи ли от онези гривни на глезена, каквито трябваше да носи Марта Стюърт? Искаше й се да вярва, че Уайлдън е прав за вчерашното съобщение от А. — че това е просто имитатор, — но всяко допълнително успокоение щеше да й дойде добре. Освен това смяташе, че Уайлдън може да й даде малко повече информация. Винаги се опитваше да се държи приятелски с нея преди, докато излизаше с майка й.
Само че безполезният Уайлдън й беше казал: „Съжалявам, Хана, но не ми е позволено да обсъждам този случай“. И точно когато Хана се канеше да затваря, Уайлдън се беше прокашлял: „Виж какво, и аз искам да го видя в килия не по-малко от теб. Иън заслужава да лежи много, много дълго за това, което е направил“.
Хана изключи телевизора, когато новините продължиха с репортаж за продажбата на марули, заразени с Е. Coli, в местния супермаркет. След като сложи още няколко пласта „Медерма“, фон дьо тен и пудра, Хана реши, че по-добре не може да скрие белега си. Напръска се е парфюм „Нарцисо Родригес“, изпъна униформената си пола, нахвърля ученическите си принадлежности в чантата и слезе по стълбите.
Кейт вече седеше на кухненската маса. Когато видя Хана, на лицето й грейна ослепителна усмивка.
— Божичко, Хана! — извика тя. — Снощи Том донесе страхотен органичен пъпеш от „Фреш фийлдс“. Просто трябва да го опиташ!
Хана ненавиждаше начина, по който Кейт наричаше баща й „Том“, сякаш беше на нейната възраст. Тя например не наричаше Изабел на малко име. Всъщност Хана избягваше да се обръща към Изабел по какъвто и да е начин. Тя прекоси стаята и си наля чаша кафе.
— Мразя пъпеша — отвърна превзето тя. — Има вкус на сперма.
— Хана! — закашля се баща й. Тя не беше забелязала, че и той е в кухнята, и облегнат на плота довършва намазаната с масло препечена филийка. Изабел стоеше до него, облечена все още в ужасната зелена медицинска униформа, с неестествен оранжев цвят на лицето.
Господин Мерин се приближи до момичетата. Сложи едната си ръка на рамото на Кейт, а другата на Ханиното.
— Тръгвам. Ще се видим довечера, момичета.
— Чао, Том — рече сладко Кейт.
Баща й тръгна, а Изабел се качи по стълбите на втория етаж. Хана се загледа в предната страница на вестник „Филаделфия инкуайърър“, който баща й беше оставил на масата, но за съжаление всички заглавия бяха свързани с пускането под гаранция на Иън. Кейт продължи да дъвче пъпеша си. Хана искаше просто да стане и да излезе от стаята, но защо трябва точно тя да е онази, която първа ще си тръгне? Та това беше нейната къща.
— Хана — обади се Кейт с тих и тъжен гласец. Хана вдигна поглед и я изгледа с вдигнати вежди. — Хана, съжалявам — избъбри бързо Кейт. — Вече не издържам. Не мога просто да… седя тук и да не говоря. Знам, че си ми ядосана заради есента — за случилото се в „Le Bec-Fin“. Наистина омазах нещата тогава. И наистина съжалявам.
Хана обърна страницата на вестника. Некролози, добре. Престори се, че е заинтригувана от този на Етел Норис, осемдесет и петгодишна, хореографка в трупа за модерен балет във Филаделфия. Починала предишния ден в съня си.
— И на мен не ми е лесно тук. — Гласът на Кейт трепереше. — Липсва ми татко. Иска ми се да е още жив. Не искам да кажа нищо лошо за Том, но още не мога да свикна да виждам мама с някой друг. И някак си ми е странно, че трябва да се радвам за тях. Те въобще не се сещат за нас, нали?
Хана се вбеси до такава степен, че изпита желание да запрати пъпеша на Кейт по стената. Всичко, което излизаше от устата й, звучеше като предварително написано, сякаш беше свалила от интернет готовата напечатана реч „съжали ме“.