В повечето случаи те просто махваха с ръка и отпъждаха подобни мисли — по-забавно беше да се мисли за бъдещето, отколкото да си спомнят миналото. Сега те бяха момичетата на „Роузууд дей“ и това вървеше в комплект с множество вълнуващи отговорности. Очакваха ги прекрасни времена.
Но може би не трябваше да забравят толкова бързо онзи ден. И може би Джейсън трябваше да се погрижи малко по-сериозно за безопасността на Али. Защото все пак всички знаем какво се случи. Само след някаква си една година и половина Иън изпълни обещанието си.
Наистина уби Али.
1.
Мъртва и погребана
Емили Фийлдс се облегна назад в жълтеникавокафявия кожен диван, взирайки се в изсушената от хлора кожа на палеца й. Старите й дружки Ариа Монтгомъри, Спенсър Хейстингс и Хана Мерин седяха до нея, сръбвайки горещ шоколад от раирани керамични чаши. Всички се намираха в хола на Спенсър, който беше пълен с последен модел електроники, седемфутов екран и съраунд система с високоговорители. На масата се мъдреше голяма кутия с чипс, но никой не я беше докоснал.
Една жена на име Мериън Грейвс седеше на карираното канапе срещу тях, стиснала сгъната торба за отпадъци в скута си. Докато момичетата носеха овехтели дънки, кашмирени пуловери или, както беше в случая на Ариа, изтъркана дънкова минипола и доматено червени чорапи над коляното, Мериън беше облечена със скъпо изглеждащ тъмносин блейзер и плисирана пола в тон с него. Тъмнокестенявата й коса блестеше, а кожата й ухаеше на лавандулов овлажнител.
— Така. — Мериън се усмихна на Емили и останалите. — Последния път, когато се видяхме, ви помолих да донесете някои неща. Нека ги сложим на масата.
Емили остави розова кожена чантичка с избродирано завъртяно „Е“ на джобчето. Ариа бръкна в голямата си чанта и измъкна омачкана, пожълтяла рисунка. Хана хвърли смачкано парче хартия, което приличаше на бележка. А Спенсър внимателно остави черно-бяла фотография заедно с протрита синя конопена гривна. Очите на Емили се напълниха със сълзи — тя веднага позна гривната. Али беше направила по една за всички през лятото, когато се случи „онова с Джена“. Гривните трябваше да ги обвържат с приятелство, да им напомнят никога да не издават, че те по случайност са ослепили Джена Кавана. Но те не подозираха, че истинското „онова с Джена“ беше тайна, която Али криеше от тях, а не тайната, което те криеха от света. Оказа се, че Джена беше помолила Али да запали фойерверките и да обвини за това доведения й брат Тоби. Това бе само един от множеството сърцераздирателни факти, които бяха научили за Али след смъртта й.
Емили преглътна тежко. Оловната топка, която тежеше в гърдите й още от септември, започна да пулсира.
Беше първият ден след новогодишните празници. На следващия ден започваше училището и Емили се молеше този семестър да не бъде толкова напрегнат, колкото предишния. Буквално минутки след като тя и старите й дружки бяха преминали през каменната арка на „Роузууд дей“, за да започнат единайсети клас, всяка беше получила по една загадъчна бележка от някой, подписващ се просто с инициала А. В началото си мислеха — а Емили дори се надяваше, — че А. може би е Алисън, отдавна изгубената им най-добра приятелка, но след това работници намериха трупа на Али в една циментирана дупка в задния двор на старата й къща. Бележките не спираха, дълбаеха все по-дълбоко и в най-мрачните им тайни, а след два зашеметяващи месеца те разбраха, че А. е Мона Вандерваал. В основното училище Мона беше Фактор страх — вманиачена смотанячка, която дебнеше Емили, Али и приятелките им по време на редовните гостувания с преспиване в петък вечер, но щом Али изчезна, Мона се превърна в кралицата пчела и стана най-добрата приятелка на Хана. През есента Мона беше откраднала дневника на Алисън, беше прочела всички тайни на приятелките си, които Али беше записала в него, и се беше захванала да съсипе живота им така, както според нея Емили, Али и останалите бяха съсипали нейния. Не само й се бяха подигравали, но искрите от фойерверките, които бяха ослепили Джена, бяха изгорили ужасно и Мона. В нощта, когато Мона се хвърли от „Плаващия човек“, като едва не повлече и Спенсър със себе си, полицията арестува и Иън Томас, тайното по-голямо гадже на Али, за нейното убийство. Процесът срещу Иън трябваше да започне в края на тази седмица. Емили и останалите трябваше да свидетелстват срещу него, и въпреки че заставането на свидетелското място щеше да е милион пъти по-страшно от соловата партия, която Емили трябваше да изпее на празничния концерт в „Роузууд дей“, то поне на мъченията им наистина щеше да се сложи край.