— Ето и аватара, който Ксавие направи. — Майк кликна върху един герой с голяма глава, къса коса и големи кафяви очи. — Тоя пич размазва на боулинг. Но аз пък му сритах задника на тенис.
Ариа разтри врата си, усещайки необяснима тежест в гърдите.
— Значи ти… харесваш Ксавие?
— Да, доста е готин. — Майк се върна на основното меню на играта. — Защо, на теб не ти ли допада?
— Ами… става. — Ариа облиза устните си. Искаше й се да каже, че Майк много лесно е приел развода на родителите им, като се има предвид как след раздялата им той вманиачено играеше лакрос дори в дъжда. Но ако кажеше нещо подобно, Майк щеше да я погледне страшно и после да не й продума седмица.
Той я стрелна с поглед, изключи играта и прехвърли на новинарския канал.
— Държиш се така, сякаш си дрогирана или нещо такова. Да не би да си притеснена заради утрешния процес? Направо ще ги разбиеш от свидетелската скамейка. Само обърни няколко коктейла преди това. Всичко ще бъде наред.
Ариа изсумтя и погледна към скута си.
— Утре ще бъдат само въвеждащите изявления. Ще давам показания може би чак към края на другата седмица.
— Че какво от това? И утре можеш да обърнеш един коктейл.
Ариа го погледна отегчено. Да можеше един коктейл да реши всичките й проблеми.
Започнаха новините в шест. На екрана се появи картина от сградата на съда в Роузууд. Репортерът интервюираше граждани за утрешното голямо дело за убийство. Ариа зарови лице във възглавницата, защото не искаше да гледа.
— Хей, не познаваше ли тази мацка? — попита Майк, сочейки към телевизора.
— Коя мацка? — отвърна Ариа с приглушен от възглавницата глас.
— Сляпата мацка.
Ариа рязко вдигна глава. Точно така, на екрана се виждаше Джена Кавана, а пред брадичката й стърчеше микрофон. Беше сложила жестоките си огромни слънчеви очила на „Гучи“ и носеше яркочервено вълнено палто. Нейното куче водач седеше кротко до нея.
— Надявам се процесът да свърши бързо — каза Джена на репортера. — Той породи много напрежение в Роузууд.
— Знаеш ли, много е секси за сляпа мацка — отбеляза Майк. — Бих я оправил с кеф.
Ариа изръмжа и удари брат си с възглавницата. След това айфонът на Майк изпиука, той скочи и набързо се изнесе от стаята. Когато започна да слиза по стълбите, Ариа отново насочи вниманието си към телевизора. Появи се снимка на Иън. Косата му беше разрошена и той не се усмихваше. След това камерата прескочи на заснежената яма в задния двор на семейство Дилорентис, където беше намерено тялото на Али. Жълтата полицейска лента подскачаше и плющеше от вятъра. Между двете огромни борови дървета танцуваха неясни сенки. Ариа се наведе напред, пулсът й внезапно се ускори. Беше ли това… човек? Картината отново се смени, появи се репортерът пред сградата на съда.
— Процедурите по делото продължават по план — рече той, — но мнозина не спират да твърдят, че доказателствата са недостатъчни.
— Не трябва да се измъчваш така.
Ариа рязко се обърна. Ксавие се беше облегнал на касата на вратата. Носеше незакопчана раирана риза, торбести дънки и маратонки „Адидас“. На лявата му китка проблесна часовник. Очите му прескочиха от телевизионния екран към лицето на Ариа.
— Ила… ъ-ъ-ъ, май е още в галерията — рече Ариа. — Подготвя някаква частна изложба.
Ксавие влезе в стаята.
— Знам. Пихме кафе, преди да се върне обратно. Обаче у дома няма ток — мисля, че снегът е прекъснал някои жици. Тя ми каза, че мога да изчакам тук, докато го оправят. — Той се ухили. — Може, нали? Ще приготвя вечеря.
Ариа приглади косата си с ръце.
— Разбира се — каза тя, като се опита да прозвучи естествено. Все пак всичко между тях беше наред. Тя се протегна, взе купата с царевични пръчици и я сложи на масата. — Искаш ли да седнеш?
Ксавие се тръшна между две възглавнички. Новините продължаваха с описание на нощта, в която беше убита Али, допълнено с разиграване на сцени от случилото се.
— В десет и половина вечерта Алисън и Спенсър Хейстингс се скарват. Алисън напуска хамбара — разнесе се гласът на диктора. Момичето, което изпълняваше ролята на Спенсър, изглеждаше измъчено и злобно. Дребничката блондинка, която играеше Али, беше почти толкова хубава, колкото и истинската Али. — В десет и четирийсет вечерта Мелиса Хейстингс се събужда от дрямката си и установява, че Иън Томас липсва. — Девойката, което играеше сестрата на Спенсър, приличаше на трийсет и пет годишна.