Ксавие я погледна колебливо.
— Майка ти каза, че си била заедно с Алисън онази нощ.
Ариа примигна и кимна.
— В десет и петдесет вечерта Иън Томас и Алисън са близо до ямата в задния двор на семейство Дилорентис — продължи дикторът. Неясната фигура на Иън се сборичка с Али. — Предполага се, че е имало борба, Томас е блъснал Дилорентис в ямата и се е върнал в къщата към единайсет и пет.
— Ужасно съжалявам — рече меко Ксавие. — Не мога дори да си представя как си се чувствала.
Ариа прехапа устни и притисна една от плюшените възглавнички към гърдите си.
Ксавие се почеса по главата.
— Честно да си кажа, бях много изненадан, когато обявиха, че Иън Томас е техният заподозрян. Въобще не ми изглеждаше като такова момче.
Ариа настръхна. Какво като Иън беше спретнато, възпитано богато момче? Това не го правеше светец.
— Е, направил го е — сопна му се тя. — Точка.
Ксавие кимна смутено.
— Не исках да прозвучи така. Това просто е доказателство, че всъщност не познаваме никого наистина, нали?
— Това можеш непрекъснато да го повтаряш — изръмжа Ариа.
Ксавие отпи дълга глътка от бутилката си с минерална вода.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
Ариа впери безизразен поглед в отсрещната стена. Майка й още не беше свалила семейните снимки с Байрън, включително любимата на Ариа, в която четиримата стояха на ръба на водопада Гулфос в Исландия. Бяха се придвижили до ръба на скалата, която надвисваше над пенещата се вода.
— Можеш да ме телепортираш обратно в Исландия — каза тъжно тя. — Защото за разлика от теб и брат ми, аз я обожавам. С понитата й и всичко останало.
Ксавие се подсмихна. Очите му блестяха.
— Всъщност трябва да ти издам една тайна. Аз също много харесвам Исландия. Казах онези неща само за да се харесам на Майк.
Ариа се ококори.
— Не мога да повярвам! — Тя го удари с възглавницата. — Как може да си такъв подмазвач!
Ксавие грабна възглавницата от своя ъгъл на дивана и я вдигна заплашително над главата си.
— Подмазвач, а? Върни си думите назад!
— Добре, добре — разсмя се Ариа, вдигайки ръка. — Мир!
— Късно е за това — изкикоти се Ксавие.
Той се наведе напред, приближавайки лицето си към нея. Твърде близко. Внезапно устните му се притиснаха към нейните.
Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае какво точно става. Очите й се разшириха. Ксавие я държеше за раменете, пръстите му се впиваха в кожата й. Ариа изписка леко и отметна главата си назад.
— Какво, по дяволите! — ахна тя.
Ксавие се отдръпна рязко. За миг Ариа беше твърде замаяна, за да помръдне. След това скочи от дивана колко се може по-бързо.
— Ариа… — Лицето на Ксавие се сгърчи. — Почакай. Аз…
Тя не можеше да му отговори. Краката й бяха омекнали и при скока от дивана едва не си изкълчи глезена.
— Ариа! — извика отново Ксавие.
Но тя продължи да върви. Когато стигна до стълбището, телефонът й, който лежеше на бюрото в спалнята й, иззвъня. Имате 1 ново съобщение, проблесна на екрана.
Тя си пое дълбоко дъх и го отвори. Съобщението се състоеше само от две думи:
Пипнах те!
И както обикновено, беше подписано единствено с буквата А.
21.
Спенсър затаява дъх
Обявата беше забодена над рампата за велосипеди така, че всеки да може да я види. „Утре започва Капсулата на времето — пишеше там с големи черни букви. — Пригответе се!“.
Иззвъня последният звънец. Спенсър забеляза Ариа, която седеше на каменния зид и рисуваше. Хана с розовите си пухкави бузки стоеше до Скот Чин. Емили си шушукаше нещо с останалите плувкини, Мона Вандерваал отключваше скутера си, а Тоби Кавана се беше навел под едно отдалечено дърво и разравяше с пръчка малка купчина пръст.
Али разблъска тълпата и смъкна обявата.
— Джейсън ще скрие едното парче от знамето. И ще ми каже къде е.
Всички започнаха да мърморят. Али премина наперено през навалицата и подаде ръка за „дай пет“ на Спенсър. Което беше доста изненадващо — досега Али никога не беше обръщала внимание на Спенсър, въпреки че живееха врата до врата.