След тези думи Мелиса потупа Спенсър по рамото и излезе от стаята. Спенсър се изправи бавно и направи няколко йога упражнения по дишане. Гласовете на двете Али отекваха в ушите й. Тя огледа още веднъж внимателно стаята си, сякаш очакваше някоя от тях да стои някъде там. Но, разбира се, вътре нямаше никой.
Един час по-късно Спенсър паркира мерцедеса си пред „Роузууд дей“ и с бърза стъпка влезе в основното училище. Снегът почти се беше стопил, но въпреки това в двора имаше няколко хлапета, които упорито правеха жалки снежни ангелчета и се замерваха със снежни топки. Приятелките й я чакаха край люлките, старото им тайно място за срещи. Процесът срещу Иън започваше в един след обяд и те искаха да поговорят преди началото му.
Ариа й махна с ръка. Спенсър се затича към приятелките си, като видимо трепереше, облечена само с обшитото си с кожички якенце с качулка. Хана имаше лилави кръгове под очите и нервно потропваше с острото токче на ботуша си. Емили изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да заплаче. Щом ги видя всички заедно на старото им местенце, нещо в Спенсър се пречупи. „Трябва да им разкажеш какво се случи снощи“ — помисли си тя. Някак си не й се струваше редно да пази посещението на Иън в тайна. Но посланието му се беше отпечатало в съзнанието й: Ако кажеш на някого за мен…
— И така, готови ли сме? — Хана нервно хапеше устните си.
— Като че ли да — отвърна Емили. — Ще е доста странно, нали знаеш. Да видим Иън…
— Абсолютно — прошепна Ариа.
— Ъхъ — рече нервно Спенсър, без да отмества очи от зигзагообразната пукнатина на асфалта.
Един слънчев лъч си проби път през облаците, отразявайки се в остатъците от снега. Край гимнастическия салон помръдна някаква сянка, но когато Спенсър се обърна, видя че е просто някаква птица. Сети се за съня, който я беше събудил сутринта. Младата Али като че ли не прояви интерес, но по-голямата я подтикна да пофлиртува с Иън — подчерта, че е страхотен. Това до голяма степен отговаряше на онова, което Иън беше казал на Спенсър предишния ден. Че първоначално Али не го вземала на сериозно. Започнала да го харесва изведнъж, сякаш в главата й светнала някаква крушка.
— Момичета, помните ли някога Али да е казвала нещо… отрицателно… за Иън? — изведнъж се обади тя. — Като, например, че е много голям или гаден?
Ариа примигна объркано.
— Не…
Емили също поклати глава, червеникаворусата й опашка се разклати наляво-надясно.
— Няколко пъти Али ми е подхвърляла за Иън. Не споменаваше името му, само каза, че е много по-голям и много си пада по него. — Тя потръпна, загледана надолу, към калната земя.
— Така си и мислех — отвърна Спенсър удовлетворена.
Хана прокара пръсти по белега си.
— Всъщност онзи ден чух нещо много странно по новините. Интервюираха разни хора на гарата за пускането под гаранция на Иън. И едно момиче, Александра някоя си, каза, че е сигурна, че Али е смятала Иън за извратен.
Спенсър се втренчи в нея.
— Александра Прат?
Хана кимна и сви рамене.
— Така мисля. Тя е много по-голяма от нас, нали?
Спенсър въздъхна треперливо. Когато Али и Спенсър бяха в шести клас, Александра Прат беше в най-горния курс. Като капитан на отбора по хокей на трева тя беше главен съдия при подбора на състезатели за детската лига. Шестокласниците в „Роузууд дей“ можеха да кандидатстват за лигата, но годишно се приемаше само един. Али се хвалеше, че може и да й излезе късмета, защото беше тренирала няколко пъти през есента с Александра и другите по-големи играчи, но Спенсър просто се изсмя — Али въобще не беше толкова добра, колкото нея.
По някаква причина Александра не харесваше Спенсър. Тя непрекъснато критикуваше дриблирането й и твърдеше, че не държи хокейния стик както трябва — сякаш Спенсър не прекарваше всяко лято на хокеен лагер, като се учеше от най-добрите. Когато обявиха състезателите от новия отбор и в списъка беше името на Али, а не това на Спенсър, тя не повярва на очите си и ядосано се втурна към къщи, без да си прави труда да изчака Али. „Можеш да опиташ и следващата година — с престорено съчувствие й каза Али по-късно по телефона. — Стига, Спенсър. Не можеш да бъдеш най-добра във всичко“.
След това се изсмя ликуващо. В същата онази нощ Али започна да закача чисто новата си хокейна униформа на прозореца, защото знаеше, че Спенсър ще погледне и ще я види.