Но не беше само хокеят на трева. Всичко между Али и Спенсър се превръщаше в съревнование. В седми клас двете се обзаложиха за това коя ще успее да си хване по-голямо гадже. Въпреки че никоя от тях нямаше да излезе и да си го признае, и двете знаеха, че тяхната цел номер едно е Иън. Всеки път, когато бяха в дома на Спенсър, а Мелиса и Иън също бяха там, Али нарочно минаваше край него с разкопчана риза или се пъчеше, за да могат да изпъкнат гърдите й.
Изобщо не се държеше така, сякаш смята, че Иън е извратен. Александра Прат определено се беше объркала.
На паркинга изръмжа автобус и Спенсър стреснато подскочи. Ариа я гледаше с любопитство.
— Всъщност защо питаш?
Спенсър преглътна на сухо. „Кажи им“ — помисли си тя. Но устата й остана затворена.
— Просто от любопитство — отвърна най-накрая и въздъхна тежко. — Щеше ми се да има нещо, което да намерим — нещо важно, което да вкара Иън в затвора завинаги.
Хана ритна една твърда буца лед.
— Да, но какво?
— Тази сутрин Али не спираше да повтаря, че пропускам нещо — замислено произнесе Спенсър. — Някаква голяма улика.
— Али ли? — Слънцето проблесна върху малките сребърни халки на Емили.
— Сънувах я — обясни Спенсър и пъхна ръце в джобовете си. — Всъщност в съня ми имаше две Али. Едната беше в шести клас, а другата в седми. И двете ми бяха ядосани, държаха се така, сякаш има, нещо, което ще ми извади очите, а аз не го виждам. Повтаряха, че зависи от мен… и че скоро вече ще бъде прекалено късно. — Тя се потърка по гърбицата на носа, опитвайки се да облекчи пулсиращата си глава.
Ариа загриза нокътя на палеца си.
— Преди два месеца и аз сънувах Али, и сънят ми беше подобен на твоя. Случи се точно, когато осъзнахме, че тя тайно се среща с Иън, и в съня ми не спираше да повтаря: „Истината е пред очите ти, истината е пред очите ти“.
— И аз сънувах Али в болницата — напомни им Хана. — Стоеше точно до мен. Непрекъснато повтаряше да не се притеснявам. Че тя е добре.
Студени тръпки побиха Спенсър. Тя се спогледа с останалите, опитвайки се да преглътне огромната буца в гърлото си.
На паркинга започнаха да спират все повече автобуси. На тротоара пред основното училище се изсипаха малки хлапета, които носеха кутиите си с обяд и говореха едновременно. Спенсър отново си спомни как Иън й се беше усмихнал предишната вечер и беше изчезнал сред дърветата. Сякаш смяташе, че всичко това е игра.
„Само още няколко часа“ — напомни си тя. Областният прокурор щеше да накара Иън да се огъне и най-накрая да признае, че е убил Али. Може би дори щеше да успее да го принуди да признае, че се е подигравал със Спенсър и останалите, преструвайки се на новия А. Иън имаше много пари — можеше да наеме цял отбор от А. шпиони и да контролира цялата операция от затвора. Освен това имаше причина да им изпраща съобщения: не искаше никоя от тях да даде показания. Искаше да уплаши Спенсър и да я накара да каже, че не е видяла Иън с Али в нощта, когато Али изчезна. Че всъщност си го е измислила.
— Радвам се, че от утре Иън пак ще е под ключ — въздъхна Емили. — Всички ще можем спокойно да отидем на събирането утре.
— Няма да се успокоя, докато не го затворят завинаги — отвърна Спенсър, задавена от сълзи. Гласът й се понесе отвъд сухите клони на дърветата, високо в тюркоазено синьото зимно небе. Тя започна да навива кичур коса на пръста си, като едва не го скъса. „Само още няколко часа“ — повтори си тя. Но тези няколко часа внезапно й се сториха цяла вечност.
22.
Отново дежа вю
Хана съблече тъмночервеното си кожено яке и го хвърли в шкафчето си, докато от тонколоните в коридорите на „Роузууд дей“ се носеше прочутата симфония на Дворжак „Из Новия свят“. До нея стояха Кейт, Наоми и Райли и обсъждаха момчетата, които си бяха паднали по Кейт.
— Може би не трябва да ограничаваш възможностите си — казваше Наоми, пресушавайки чашата си с лешниково капучино. — Ерик Кан е много секси, но Мейсън Байърс всъщност е големият улов в „Роузууд дей“. Всеки път, когато си отвори устата, ми иде да му разкъсам дрехите. — Семейството на Мейсън беше живяло десет години в Сидни и той говореше с лек австралийски акцент. Звучеше така, сякаш е прекарал целия си живот на някой слънчев плаж.
— Мейсън играе във волейболния отбор — светнаха очите на Райли. — Видях негова снимка от последния турнир в годишника — беше си съблякъл ризата. Жесток!