— Волейболният отбор не тренира ли след училище? — Наоми потри въодушевено ръце. — Може пък да ги почетем с нашето присъствие и да сформираме личната агитка на Мейсън. — Тя погледна към Кейт за одобрение.
Кейт й подаде ръка за „дай пет“.
— Навита съм. — Тя се обърна към Хана. — Какво ще кажеш, Хан? Ще дойдеш ли?
Хана ги изгледа объркано.
— Днес трябва да си тръгна по-рано… Заради процеса.
— Уф. — Кейт се намръщи. — Вярно.
Хана изчака с надеждата Кейт да каже още нещо, но тя, Наоми и Райли просто продължиха да разменят клюки за Мейсън. Хана заби нокти в дланите си и болката я заля. Част от нея се надяваше, че те ще дойдат с нея на процеса срещу Иън за морална подкрепа. Наоми тъкмо разказваше някакъв виц, свързан с размера на диджеридуто10 на Мейсън, когато Хана усети как някой я потупва по рамото.
— Хана? — Лицето на Лукас изплува пред погледа й. Както винаги, той разнасяше най-различни неща от многобройните клубове, в които участваше — разписание на бъдещите сбирки на клуба по химия, списък с имената на подписалите петицията „Спрете да пълните автоматите за безалкохолни с газирани напитки“, която се опитваше да прокара, а на ревера му беше забодена значка „Бъдещите политици на Америка“. — Какво става?
Хана отегчено отметна кичур коса през рамото си. Кейт, Наоми и Райли ги погледнаха и се отдалечиха на няколко стъпки встрани.
— Нищо особено — промърмори тя.
Настъпи неловка пауза. С ъгъла на окото си Хана забеляза Джена Кавана, която влезе в една празна стая, повела кучето водач след себе си. Винаги, когато Хана забелязваше Джена в „Роузууд дей“, се чувстваше неловко.
— Липсваше ми вчера — казваше в момента Лукас. — Накрая се отказах да ходя в мола — реших да те изчакам и да отидем двамата.
— Аха — промърмори Хана, слушайки го само с половин ухо. Погледът й беше насочен към Кейт и момичетата. Те бяха стигнали до края на коридора, близо до изложбата с акварели на класа по рисуване, шушукаха си нещо и се кикотеха. Хана се запита какво ли е толкова смешно.
Когато погледна отново Лукас, видя намръщеното му лице.
— Какво ти става? — попита той. — Да не си ми сърдита?
— Не. — Хана се заигра с едно от копчетата на сакото си. — Просто бях… заета.
Лукас я докосна по китката.
— Тревожиш ли се за процеса срещу Иън? Искаш ли да те закарам?
Хана внезапно се отърси ядосано, сякаш я беше мушнал с нагорещена пръчка.
— Не ходи на делото — тросна му се тя.
Лукас отскочи назад, сякаш му беше ударила плесница.
— Но… Мислех, че искаш да дойда.
Хана се извърна настрани.
— Няма да е чак толкова интересно — промърмори тя, поуспокоена. — Просто ще произнесат встъпителните си речи. Ще се отегчиш до смърт.
Лукас я погледна, без да обръща внимание на потока от ученици, които минаваха покрай тях. Една малка групичка се бяха отправили на уроци по кормуване, в ръцете си държаха брошура с пътните правила на щата Пенсилвания.
— Но аз искам да съм там, за да те подкрепям.
Хана стисна челюсти и извърна поглед.
— Сериозно говоря. Ще се оправя.
— Има ли някаква причина да не искаш да отида?
— Просто го зарежи, става ли? — Хана махна с ръка пред себе си, сякаш пускаше бариера. — Трябва да вървя в час. Ще се видим утре, на благотворителната сбирка.
След тези думи тя затръшна вратата на шкафчето си и профуча край Лукас. Не можеше да си обясни защо просто не се обърна, не хвана ръката му и не му се извини за държанието си. Защо й се искаше Кейт, Наоми и Райли да я придружат на процеса, а когато Лукас предложи да дойде — толкова верен и искрен — тя просто се ядоса? Лукас беше гаджето й и последните няколко месеца с него бяха страхотни. След смъртта на Мона, Хана се беше лутала като замаяна наоколо, докато двамата с Лукас не се събраха. След това прекарваха цялото време заедно, събираха се у тях, играеха GTA11 и прекарваха часове в ски спускания по склоновете на планината Елк Ридж. През деветте дни на коледната ваканция Хана нито веднъж не стъпи в някой мол или спацентър. През половината от времето, което прекара с Лукас, тя дори не носеше грим, освен нещата, с които покриваше белега си.
За пръв път през последните няколко месеца с Лукас се беше чувствала наистина щастлива. Защо не й беше достатъчно?
Просто не беше, и тя го знаеше. Когато двамата с Лукас се бяха събрали, тя не мислеше, че има начин да се превърне отново във Великолепната Хана Мерин — а се оказа, че има. Мечтата да бъде най-популярното момиче в „Роузууд дей“ се беше просмукала във всяка една молекула на тялото й. Още от четвърти клас тя наизустяваше всеки един дизайнер от „Воуг“, „Уименс Уеър Дейли“ и „Найлон“. В ония години тя подхвърляше сприхави коментари за останалите момичета в класа на Скот Чин, един от малцината й приятели, който се заливаше от смях и твърдеше, че от нея ще излезе перфектната кучка.
10
Дървен духов музикален инструмент с цилиндрична или конична форма и много нисък тонов обем, характерен за аборигените — коренните жители на Австралия. — Б.пр.
11
GTA или Grand Theft Auto — поредица от компютърни игри, които симулират кариерата на автокрадец. — Б.пр.