В шести клас, точно след приключването на „Капсулата на времето“, Хана беше отишла на една благотворителна разпродажба в „Роузууд дей“ и беше забелязала шал на „Ерме“, оставен от някой глупак на купчинката дрехи за по петдесет цента. Секунди по-късно Али се приближи до нея и я поздрави за острото око. След това се заговориха. Хана беше убедена, че Али я е избрала за приятелка не защото беше най-красивата, не защото беше най-слабата, не защото беше показала куража да се появи в задния двор на Али, за да открадне късчето знаме за „Капсулата на времето“, а защото Хана беше най-подходяща за това. И защото го искаше най-силно.
Хана приглади косата си, опитвайки се да забрави всичко, което се беше случило току-що. Когато зави зад ъгъла, тя видя Кейт, Наоми и Райли да се вторачват в нея и да избухват в неприятен смях.
Внезапно погледът й започна да се замъглява и изведнъж пред нея стоеше не Кейт, а Мона. Беше се върнала няколко месеца назад, дни преди партито за седемнайсетия рожден ден на Мона. Хана никога нямаше да забрави как й се зави свят, когато зърна приятелката си да се държи с Наоми и Райли така, сякаш те бяха новите й най-добри приятелки, и да си шушукат каква загубенячка е Хана.
Онези, които забравят миналото, са обречени да го преживеят отново. Кейт, Наоми и Райли не се смееха на нея, нали?
Тогава зрението на Хана се проясни. Кейт я забеляза и замаха ентусиазирано. Тя посочи с пръст кафенето и Хана прочете по устните й: „Да се видим в «Стийм» през следващото междучасие?“.
Тя кимна едва-едва. Кейт й изпрати една въздушна целувка и изчезна зад ъгъла.
Хана профуча по коридора и хлътна в дамската тоалетна. За щастие тя беше празна. Хана се втурна към един от умивалниците и се наведе над него с бушуващ стомах. Острата амонячна миризма на препаратите за чистене нахлу в носа й. Тя се погледна в огледалото, приближавайки се все повече към него така, че да види всяка една поричка на лицето си.
Те не се смееха на теб. Ти си Хана Мерин, каза тя на отражението си. Най-популярното момиче в училище. Всички искат да са като теб.
Нейният блекбъри, който беше пъхнат в един от страничните джобове на чантата й, започна да жужи. Хана примигна и го извади.
Имате 1 ново съобщение.
Малката, облечена в мозаични плочки тоалетна застина. От чешмата се проточваше капка вода. Отражението й в хромираните сешоари за ръце на стената изглеждаше подуто и безформено. Тя погледна под вратите на кабинките, за да провери дали има някой. Беше празно.
Хана си пое дълбоко дъх и отвори съобщението.
Хана — ненаситна за сладкиши… и наказания, както изглежда. Съсипи й живота, преди тя да съсипе твоя.
Обля я яростна вълна. Беше й писнало от новия А. Натисна бутона за отговор и започна да набира текст.
Изгний в ада. Нищичко не знаеш за мен.
Блекбърито й издаде едно кратичко „пинг“, показвайки, че съобщението е изпратено. Тъкмо когато Хана се накани да прибере телефона в чантата си, той отново звънна.
Знам, че някой повръща насила в момичешката тоалетна. Знам, че някой е тъжен, защото вече не е малкото момиче на татко. Знам, че някой ужасно тъгува за старата си най-добра приятелка, въпреки че тя искаше да го убие. Откъде знам толкова много? Защото и аз израснах в Роузууд, Ханакинс. Също като теб.
23.
Най-тихата съдебна зала
Ариа излезе от мерцедеса на Спенсър и зяпна от изненада при вида на медийния цирк, разпънат пред съдебната палата в Роузууд. На стълбите се тълпяха репортери, камери и мъже с ватенки, които държаха дълги пръти с микрофони. Виждаха се и групички от хора с табели и плакати. Някакви привърженици на теориите за конспирации протестираха, че процесът е част от провеждан от левичарите лов на вещици — бяха погнали Иън, защото баща му беше изпълнителен директор в голяма фармацевтична компания във Филаделфия. От другата страна на стълбището се бяха събрали други, които настояваха Иън да бъде изпратен на електрическия стол заради това, което беше извършил. Там, разбира се, бяха и феновете на Али — хора, които бяха дошли просто, за да издигнат големи снимки на Али и табели с надпис „ЛИПСВАШ НИ, АЛИ“, въпреки че повечето от тях дори не я бяха виждали.