— Леле — прошепна Ариа, а стомахът й се разбушува още повече.
Някъде по средата на алеята тя забеляза двама души, които вървяха бавно към задния паркинг. Ила беше хванала Ксавие под ръка и двамата бяха облекли дебели вълнени палта.
Ариа скри лицето си под голямата, обшита с кожа качулка. Предишната вечер, след като Ксавие я целуна, тя беше избягала по стълбите в стаята си и се беше заключила. Когато няколко часа по-късно най-накрая се осмели да излезе, тя откри Майк да седи до кухненската маса и да яде от огромна купа с шоколадови мюсли. Щом я зърна, той се намръщи.
— Да не си казала нещо гадно на Ксавие? — озъби й се той. — Когато свърших разговора си, видях как се омете оттук. Да не се опитваш да прецакаш работата му с мама?
Ариа му обърна гръб, твърде засрамена, за да каже каквото и да било. Беше повече от сигурна, че целувката е била грешка, прищявка. Дори Ксавие изглеждаше изненадан и изпълнен със съжаление за това, което беше направил. Но тя определено не искаше Майк — или който и да е друг — да разбере. За съжаление някой вече знаеше: А. А Ариа вече му беше направила напук, като съобщи на Уайлдън за предишния есемес. Цяла нощ беше очаквала обаждане от Ила, която щеше да й каже за загадъчното съобщение, в което се казваше, че Ариа се е натиснала на Ксавие, а не обратното. Ако Ила научеше за това, Ариа щеше да бъде прогонена от семейството си завинаги.
— Ариа! — извика Ила, която разпозна дъщеря си под качулката. Тя й махна с ръка, викайки я при себе си. Ксавие изглеждаше притеснен. Ариа беше сигурна, че в мига, когато останеха насаме, той щеше да започне да й се извинява. Но на фона на всичко останало днес, тя просто нямаше сили да се оправя и с това.
Ариа сграбчи ръката на Спенсър, обръщайки гръб на майка си.
— Да влизаме — дръпна я тя. — По-бързо.
Спенсър сви рамене. Те се обърнаха към тълпата на стълбите. Ариа придърпа още по напред качулката си, а Спенсър прикри лицето си с ръкав, но въпреки това репортерите ги забелязаха.
— Спенсър! Какво мислиш, че ще се случи на делото днес? — развикаха се те. — Ариа! Какво ти струваше всичко това? — Ариа и Спенсър си стиснаха здраво ръцете и забързаха ход. Пред вратата на съда стоеше един полицай от роузуудската полиция, който ги пусна вътре. Дишайки тежко, те се шмугнаха през вратата.
В коридора миришеше на паркетин и афтършейв. Иън и адвокатът му още не бяха пристигнали, затова повечето хора се бяха събрали пред съдебната зала. Сред тях имаше много полицаи от роузуудския участък и представители на общинската власт, както и съседи и приятели. Ариа и Спенсър махнаха на Джаксън Хюз, добре изглеждащият областен прокурор. Когато Джаксън отстъпи встрани, Ариа глътна ментовата си дъвка от изненада. Зад него стоеше семейството на Али. Господин и госпожа Дилорентис и… Джейсън. Ариа го беше виждала наскоро — той присъстваше на паметната служба за Али и на прочитането на обвинението на Иън — но всеки път, когато го зърваше, тя не можеше да не си помисли колко е красив.
— Здравейте, момичета — каза госпожа Дилорентис, приближавайки се към тях. Бръчките между очите й бяха още по-дълбоки, отколкото си ги спомняше Ариа, но тя все още изглеждаше стройна и елегантна. Тя огледа преценяващо двете момичета. — И двете толкова сте се издължили — произнесе тя с тъга в гласа, сякаш намеквайки, че ако Али беше жива, тя също щеше да бъде висока.
— Успявате ли да се справите? — попита Спенсър с най-възрастния си глас.
— Стараем се — усмихна се смело госпожа Дилорентис.
— Във Филаделфия ли ще отседнете? — поинтересува се Ариа. Преди няколко месеца, когато четяха обвинителния акт на Иън, семейство Дилорентис бяха отседнали там.
Госпожа Дилорентис поклати глава.
— Наехме къща в един съседен град за периода, докато трае процеса. Решихме, че ще ни бъде доста трудно всеки ден да пътуваме дотам. Предпочетохме да бъдем някъде по-наблизо.
Ариа повдигна изненадано вежди.
— Можем ли да направим нещо за вас? — попита тя. — Например… да помагаме в къщата? Имате ли нужда от разчистване на снега по алеята? Двамата с брат ми можем да дойдем.