По лицето на госпожа Дилорентис се изписа неопределено изражение. Тя оправи перлената си огърлица с треперещи ръце.
— Благодаря ти, скъпа, но няма да е необходимо. — Тя се усмихна разсеяно, извини се и се отдалечи.
Ариа я проследи с поглед как прекосява коридора и се приближава до семейството си. Движеше се толкова вдървено, с изправена глава, сякаш балансираше книга върху нея.
— Тя ми изглежда много… странно — промърмори Ариа.
— Не мога да си представя как се чувства. — Спенсър потрепери. — Този процес сигурно е ад за нея.
Те минаха през тежките дървени врати и влязоха в съдебната зала. Хана и Емили вече седяха на втората редица столове, точно зад масите, предназначени за адвокатите. Хана беше съблякла ученическото си сако и го беше метнала върху облегалката на стола си. Емили махаше някакво влакънце от плисираната си униформена пола. Двете кимнаха мълчаливо на Ариа и Спенсър, които се настаниха на съседните столове.
Залата се пълнеше бързо. Джаксън остави купчина папки и документи върху масата си. Адвокатът на Иън се появи и зае мястото си от другата страна на пътеката. В дъното се намираха пейките на съдебните заседатели, избраните от адвокатите дванайсет души, които Ариа не беше виждала през живота си. Съдебната зала беше затворена за пресата и по-голямата част от Роузууд, допускаха се само близките и приятелите на семейството, както и полицията и свидетелите. Когато Ариа се огледа, тя видя родителите на Емили, бащата на Хана и бъдещата му съпруга и сестрата на Спенсър, Мелиса. От другата страна на залата Ариа зърна баща си, Байрън. Той внимателно помагаше на Мередит да се настани, въпреки че тя не беше чак толкова бременна.
Байрън се изправи и се огледа, сякаш беше усетил погледа на дъщеря си. Видя я и махна с ръка. Устните на Ариа оформиха едно „здрасти“. Байрън се усмихна. Мередит също я забеляза и очите й се разшириха. „Добре ли си?“ — попита безмълвно тя. Ариа се запита дали Байрън знае, че Ила е тук — и че е довела новия си приятел.
Емили я смушка.
— Сещаш ли се за онази вечер, когато ми се обади, че имаш съобщение от новия А.? И аз получих едно.
Студени тръпки полазиха по гърба на Ариа.
— Какво пишеше?
Емили наведе глава и се заигра с едно разхлабено копче на блузата си.
— Всъщност… нищо особено. Уайлдън обади ли ти се, за да ти каже от кого са?
— Не. — Ариа огледа съдебната зала с надеждата, че Уайлдън може да е тук, но не го видя. Надигна се над Емили и погледна Хана. — Ти получавала ли си нещо?
Хана я погледна предпазливо.
— Точно сега не ми се говори за това.
Ариа се намръщи. Какво означаваше това? Че е получила или че не е?
— Ами ти, Спенсър?
Спенсър ги погледна нервно, но не отговори. Ариа усети горчив вкус в устата си. Дали това не означаваше, че всички са получили съобщения от новия А.?
Емили нервно прехапа горната си устна.
— Е, нали скоро няма да има никакво значение? Ако е Иън, всичко ще свърши, щом го вкарат в затвора…
— Дано да стане — промърмори Ариа.
Семейство Дилорентис най-после влязоха и седнаха на пейката пред тях. Джейсън се настани до родителите си, но не спираше да се върти. Първо закопча копчетата на якето си, след това ги разкопча и бръкна във вътрешния джоб за телефона си. Погледна екрана му, изключи го и го прибра обратно. Внезапно се обърна назад и се втренчи в Ариа. Сините му очи не се отместиха от лицето й цели три секунди. Очите му бяха същите като на Али — все едно Ариа гледаше призрак.
Едното ъгълче на устата му се изкриви в усмивка — беше я познал. Той я поздрави — но само нея — с леко махване на ръката, сякаш си я спомняше по-добре от другите момичета. Ариа се огледа, за да провери дали някогашните й приятелки са го забелязали, но Хана си слагаше червило, а Спенсър и Емили шепнешком обсъждаха думите на госпожа Дилорентис, че семейството им е наело къща в съседен град, докато трае процесът. Когато Ариа отново погледна към Джейсън, той отново се беше обърнал с гръб към нея.
Бавно изминаха още двайсет минути. Мястото на Иън все още беше празно.
— Не трябваше ли вече да е тук? — прошепна Ариа на Спенсър.
Спенсър се намръщи.
— Защо питаш мен? — изсъска тя. — Откъде да знам?
Ариа изненадано се ококори и се облегна назад.
— Извинявай — прошепна остро тя. — Не питах точно теб.