Спенсър въздъхна тежко и извърна глава, угаснала здраво челюсти.
Адвокатът на Иън се изправи и тръгна към изхода на залата с разтревожено изражение на лицето. Ариа погледна към вратите, очаквайки Иън и придружаващите го полицаи да връхлетях всеки момент, готови да започнат процеса. Но вратите останаха затворени. Тя потърка врата си, изпълнена с безпокойство. Мърморенето в залата се засилваше.
Ариа погледна навън през страничния прозорец, опитвайки се да се успокои. Сградата на съда се издигаше върху един заснежен хълм, надвиснала над роузуудската долина. През лятото гъстите клони на дърветата блокираха изгледа, но сега, когато бяха оголени, целият Роузууд се виждаше като на длан. Кулата на Холис изглеждаше толкова малка, че Ариа би могла да я стрие между палеца и показалеца си. Мъничките викториански къщи приличаха на куклени къщички, Ариа дори успя да види неоновата реклама във формата на звезда над входа на „Снукърс“, където за пръв път беше срещнала Езра. Отвъд него се простираха обширните девствени поляни на роузуудския клуб за голф. През първото лято, когато станаха приятелки, тя, Али и останалите прекарваха всеки ден край басейна на клуба и зяпаха с влюбени погледи по-големите спасители. Най-гледаният, естествено, беше Иън.
Искаше й се да се върне в онова лято и да прегледа внимателно всичко, което се беше случило с Али — да се върне още преди работниците да започнат да копаят ямата за голямото газебо за двайсет души в задния двор на семейство Дилорентис. Когато за пръв път се озова в двора на Али, тя стоеше точно на същото място, където по-късно щяха да се намират ямата и тялото на Али, много близо до гората.
В онази съдбовна събота в началото на шести клас всички те се бяха появили в задния двор на Али, за да откраднат нейното парче от знамето на „Капсулата на времето“. На Ариа й се искаше да се върне и да промени всичко, което се беше случило и в този ден.
Съдия Бакстър се появи от стаята си. Беше едър и червендалест мъж, със сплескан нос и малки, кръгли очички. Ариа подозираше, че ако се приближи до него, ще усети миризмата на пури. Когато Бакстър привика двамата адвокати към бюрото си, Ариа се изпъна рязко. Тримата разговаряха разгорещено, посочвайки от време на време празното място на Иън.
— Луда работа — промърмори Хана, хвърляйки поглед през рамо. — Иън наистина закъснява.
Вратите се отвориха с трясък и момичетата подскочиха стреснато. В съдебната зала връхлетя едно ченге, което Ариа беше виждала по време на четенето на обвинителния акт, и се насочи право към бюрото на съдията.
— Току-що говорих със семейството му — каза той с груб глас. Сребристата му значка проблясваше на слънцето и разпръскваше лъчи из цялата зала. — Те също го търсят.
Гърлото на Ариа пресъхна изведнъж.
— Търсят? — Момичетата се спогледаха.
— Какво искате да кажете? — изкрещя Емили.
Спенсър захапа нокътя на палеца си.
— О, Господи!
През все още отворените врати Ариа забеляза един черен седан, който тъкмо паркираше пред сградата. През задната врата излезе бащата на Иън. Той беше облечен в официален черен костюм и имаше изплашен вид. Ариа предположи, че майка му не е дошла, защото е в болницата.
Зад седана спря една полицейска кола, но от нея излязоха само двама полицаи.
За няколко секунди бащата на Иън стигна до съдийското бюро.
— Снощи не беше в стаята си — промърмори тихо господин Томас на съдия Бакстър, — но не чак толкова тихо. — Не мога да проумея как се стигна дотук.
Лицето на съдията се изкриви за миг.
— Какво имате предвид?
Бащата на Иън наведе глава.
— Той е… изчезнал.
Ариа зяпна от изненада, сърцето й заби като лудо в гърдите й. Емили тихо проплака. Хана се хвана за стомаха и от гърлото й се разнесе гъргорещ звук. Спенсър се надигна от мястото си.
— Мисля, че трябва… — започна тя, но гласът й секна и тя се отпусна обратно на стола.
Съдия Бакстър удари с чукчето си.
— Обявявам прекъсване — извика той към тълпата, — до второ разпореждане. Ще ви повикаме, когато сме готови.
Той махна подканящо с ръце. Внезапно около двайсетина роузуудски полицаи се събраха около бюрото му, радиостанциите им пропукваха, оръжията изпъкваха в кобурите им, готови да бъдат извадени. След като получиха инструкции, ченгетата тръгнаха към изхода на залата към колите си.