— Кейт? — повика я тихо тя.
Никакъв отговор. Хана вдигна юмрук, за да почука на вратата, но отвътре Кейт се изхили злобно.
— Ще стане — каза тя. — Обещавам ти.
Хана се намръщи. Изглежда Кейт говореше по телефона. Тя притисна ухо към вратата й, изпълнена с любопитство.
— Не, обещавам — повтори настоятелно Кейт с нисък глас. — Довери ми се. А и моментът почти настъпи — чакам го с нетърпение!
Кейт отново се засмя гадно. Хана рязко се отдръпна от вратата, сякаш тя беше направена от нажежено желязо, и притисна ръка към устата си. Смехът на Кейт премина в силен кикот.
Ужасена, Хана отстъпи назад по коридора. Не можеше да не разпознае тоя смях — двете с Мона се кикотеха така, когато планираха нещо голямо. Хилеха се по този начин, когато Хана планираше да се престори на приятелка на Наоми, защото тя беше отмъкнала кавалера на Мона за „Бала на влюбените“. Така се кикотеха, когато Мона беше направила фалшив профил в Май спейс на Ейдън Стюарт, едно симпатично момче от квакерското училище, и го беше използвала, за да измъчва Ребека Лоури, която се беше самообявила за Снежната кралица, почетна титла, която по право принадлежеше на Хана. Въобще няма да е красиво, намекваше кикотът, но точно това заслужават кучките. А ние ще се забавляваме до дупка.
Всичките предишни тревожи и притеснения отново връхлетяха Хана като лавина, която се спуска по планински склон. Като че ли Кейт също планираше нещо голямо и Хана имаше доста добра представа какво би могло да бъде то.
25.
На скрито… но разкрита
Щом Емили и Айзък паркираха колата си на алеята пред дома на семейство Хейстингс, към тях се завтече един охранител и ги попита за имената им.
— Искаме да направим списък на всички присъствали — каза той. Емили забеляза, че на кръста му виси кобур с пистолет.
Айзък погледна пистолета, след което се обърна към Емили и я докосна по ръката.
— Не се притеснявай. Иън сигурно вече е на другия край на света.
Емили се опита да прикрие треперенето си. Иън го нямаше вече цял ден. Емили беше казала на Айзък, че е била една от най-добрите приятелки на Али и вчера е присъствала на процеса — разбира се, пропусна да му разкаже за есемесите от новия А. — за който беше убедена, че е Иън. За съжаление Емили знаеше много добре, че Иън не е на другия край на света, а е все още в Роузууд, усърдно ровейки за някаква голяма тайна, която смяташе, че ченгетата укриват.
Част от Емили беше безумно ядосана на Спенсър за това, че не им беше разказала по-рано за визитата на Иън предишната вечер. В същото време напълно я разбираше защо го е премълчала. Спенсър им беше показала есемеса, който Иън й беше изпратил след като напусна къщата й, същия, в който я заплашваше, че ще пострада, ако разкаже за това на някого. Пък и нали самата Емили не беше разкрила кой знае какво от собственото й съобщение, в което беше заплашена, че ако каже на някого за А., той ще разкрие на Айзък миналото й. Изглежда Иън беше също толкова коварен, колкото и Мона, и знаеше точно как да ги накара да мълчат.
Въпреки това, веднага, след като Спенсър им призна истината, момичетата се опитаха да се свържат с някой полицай и да му разкажат какво се е случило, но целият полицейски участък на Роузууд беше тръгнал по следите на Иън. Родителите на Спенсър дори обмисляха отмяната на тазвечерната благотворителна сбирка, но после решиха просто да проявят изключителна предпазливост. Предишната вечер Спенсър се беше обадила на Емили и останалите си стари дружки и ги беше умолявала да дойдат на събирането, за да бъдат заедно и да се подкрепят психически.
Емили подръпна ръбовете на роклята, която беше взела назаем от Карълайн, и излезе от волвото. Къщата на Спенсър беше осветена като торта за рожден ден. Полицейската кола на Уайлдън беше паркирана пред входа, а няколко други охранители упътваха новопристигналите. Когато Айзък я хвана за ръката, Емили забеляза Сет Кардиф, най-добрият приятел на бившето й гадже Бен, да излиза от колата си, паркирана зад тяхната. Раменете й се напрегнаха и тя се вкопчи в ръката на Айзък.
— Оттук — изрече бързо и го поведе по алеята. Тогава забеляза Ерик Кан, който стоеше до входната врата. Щом Ерик беше тук, значи и Ноъл се въртеше някъде наблизо.
— Ъ-ъ-ъ, почакай малко. — Тя изтика Айзък до едно сенчесто местенце, близо до заснежените шубраци, и се престори, че търси нещо в сребристата си чантичка. Вятърът клатеше клоните на големия бор, който се издигаше до тях. Внезапно Емили се запита дали не се е побъркала, щом стои там, в тъмното, когато един луд убиец е на свобода.