Айзък се засмя смутено.
— Какво има? Да не би да се криеш от някого?
— Разбира се, че не — излъга Емили. Най-накрая Ерик Кан влезе вътре. Емили се изправи и отново тръгна по алеята. Пое си дълбоко дъх и отвори предната врата. Отвътре ги заля ярка светлина. Започва се.
Единият ъгъл на стаята беше зает от струнен квартет, който изпълняваше нежен менует. Жени, облечени в коприна и украсени парти рокли, се смееха заедно с мъже в изтънчени, тъмни костюми. Една сервитьорка се плъзна покрай Емили и Айзък, носейки голям поднос, пълен с чаши шампанско. Айзък грабна две чаши и подаде едната на Емили. Тя отпи една глътка, опитвайки се да не се задави.
— Емили. — Пред нея застана Спенсър, облечена с къса черна рокля, поръбена с пух и невероятно високи обувки с каишки до коляното. Погледът й попадна върху ръката на Айзък, който беше хванала нейната. Веждите й се вдигнаха.
— Ъ-ъ-ъ, Айзък, това е Спенсър. Родителите й организират сбирката — обясни бързо Емили, измъквайки бавно ръката си от неговата. — Спенсър, това е Айзък. — Тя искаше да добави „приятелят ми“, но наоколо имаше твърде много хора.
— Рик Колбърт, чиято фирма се грижи за кетъринга, ми е баща — обясни Айзък, протягайки ръка на Спенсър, за да се ръкуват. — Срещали ли сте се?
— Не съм участвала в подготовката — отвърна кисело Спенсър. Тя се обърна към Емили. — Уайлдън обясни ли ти правилата? Не ни е разрешено да излизаме навън. Ако някой иска да отиде до колата си, трябва да се обади на Уайлдън. А когато решите да си тръгнете, той ще ви изпрати до колата.
— Леле. — Айзък прокара ръце през косата си. — Изглежда приемате това много на сериозно.
— То е сериозно! — сопна му се Спенсър.
Когато се обърна да си върви, Емили я хвана за ръката. Искаше да попита Спенсър дали е разказала на Уайлдън за посещението на Иън, както беше обещала. Но Спенсър се дръпна рязко.
— Не мога да говоря сега — рече рязко тя и изчезна в тълпата.
Айзък се залюля напред-назад на токовете си.
— Определено се държи приятелски. — Той се огледа наоколо, забелязвайки безценния ориенталски килим в огромното фоайе, каменните гравюри по стените и портретите на предците на семейство Хейстингс, окачени по стените в коридора. — Значи така живеят учениците от твоето училище, а?
— Не всички — поправи го Емили.
Айзък се приближи до масата и прокара пръсти по богато украсения сервиз за чай на „Севр“. Емили искаше да го отдалечи от него — Спенсър често казваше на Емили и другите си приятелки, че някога е принадлежал на Наполеон, — но не искаше Айзък да си помисли, че му се кара.
— Обзалагам се, че живееш в нещо дори по-голямо от това — подразни я той. — Имение с деветнайсет спални и вътрешен басейн.
— Бъркаш — леко го смушка Емили. — Има два вътрешни басейна — един за мен и един за сестра ми. Не обичам да споделям нещата си.
— И кога ще мога да видя твоята великолепна къща? — Айзък хвана Емили за ръката и я залюля напред-назад. — Все пак аз те поканих в моята. И те запознах с майка ми. За което се извинявам, между другото.
— О, моля те. — Когато Емили беше отишла по-рано вечерта да вземе Айзък от дома му, майка му се беше появила с чиния домашни сладки и започна да им прави снимки. Госпожа Колбърт напомняше на Емили за собствената й майка. И двете колекционираха фигурки на Хумел и носеха еднакви бледосини чехли „Крокс“. Можеха да станат най-добри приятелки. — Тя беше толкова сладка — каза Емили. — Също като теб.
Айзък се изчерви и я придърпа към себе си. Емили се захили, развълнувана от усещането да е притисната към него, облечен в изискания си костюм, нищо че го беше взел назаем от баща си. Той ухаеше на сандалово дърво и канелена дъвка и тя изведнъж изпита желание да го целуне пред очите на всички.
Тогава чу смях зад гърба си. Ноъл Кан и Джеймс Фрийд влизаха през сводестата врата от всекидневната. И двамата бяха облечени в скъпи черни костюми и синьо-червените им раирани вратовръзки висяха отпуснати на вратовете им.
— Емили Фийлдс! — изграчи Джеймс. Той огледа отгоре до долу Айзък и на лицето му се изписа изненада. Сигурно първоначално си беше помислил, че това е някоя мъжкарана в костюм.
— Здрасти, Емили — поздрави я Ноъл с ленивия маниер на богаташко хлапе, без да сваля очи от Айзък. — Виждам, че си довела приятелче. Или пък това е новият ти кавалер?