Емили отстъпи назад. Ноъл и Джеймс облизаха устни като хищни вълци. Несъмнено и двамата прехвърляха в мислите си списъка с гадории, които можеха да й подхвърлят: Тази вечер си я подкарала с момчета, а? Внимавай, пич, Емили Фийлдс е обратна! Току-виж те завлякла в някой лесбийски стриптийзьорски клуб! Колкото по-дълго мълчаха, толкова по-ужасяващи щяха да са думите им.
— Трябва да… — избъбри Емили. Завъртя се рязко, като едва не се сблъска с директора Епълтън и госпожа Хейстингс, които отпиваха от коктейлите си. После се запрепъва като сляпа през фоайето, опитвайки се да се отдалечи колкото се може повече от Ноъл и Джеймс.
— Емили? — извика Айзък зад гърба й. Тя продължи да върви. Пред себе си виждаше тежката врата на библиотеката. Побърза да я отвори и се шмугна вътре, дишайки тежко.
В библиотеката беше топло и миришеше на смесица от стари книги и скъпи кожени обувки. Зрението й се замъгли, след което се проясни. Стомахът й се разбунтува от ужас. В стаята беше пълно с ученици от „Роузууд дей“. Наоми Циглър клатеше дългите си крака, които беше преметнала през облегалката на един кожен фотьойл, бъдещата доведена сестра на Хана, Кейт, се беше разположила царствено на дивана. Мейсън Байърс и още няколко момчета от отбора по лакрос се въртяха край рафтовете с книги, очевидно търсеха книгите с френски фотографии, събирани от бащата на Спенсър, които съдържаха предимно еротични снимки на голи жени. Майк Монтгомъри и една красива брюнетка споделяха чаша вино, а Джени Кестлър и Кирстен Кълън хрупаха препечен хляб със сирене.
Всички се обърнаха и погледнаха към Емили. А когато Айзък връхлетя след нея и обгърна с ръка голите й рамене, те направо го изпиха с погледи.
Емили се чувстваше така, сякаш някаква зла магия беше забавила времето около нея. Беше решила, че ще успее да издържи, но щом се изправи пред всички… всички, които знаеха тайната й, всички, които бяха там, когато А. разпространи снимката на целуващите се Емили и Мая, осъзна, че не можеше да го понесе.
Дори не намери сили да погледне Айзък, когато се обърна и излезе от библиотеката. Ноъл и Джеймс стояха облегнати на стената и си подаваха един на друг бутилка текила „Патрон“.
— Ти се върна! — извика ликуващо Ноъл. — Какъв е тоя пич с теб? Ако си решила отново да играеш за нашия отбор, защо не покани първо мен?
Емили прехапа устни и продължи да върви с наведена глава. Трябваше да се махне оттук. Трябваше да избяга. Но не можеше да намери Уайлдън да я ескортира до колата й, а не искаше да излиза сама навън. Тогава зърна дамската тоалетна до кухнята. Вратата беше леко отворена и вътре беше тъмно. Емили връхлетя вътре, но когато се накани да затвори вратата, нечий крак се пъхна и й попречи.
Айзък влезе след нея.
— Хей! — Гласът му прозвуча раздразнено. — Какво става тук?
Емили изписка тихичко и се свря в ъгъла, обвила ръце около тялото си. Тоалетната беше по-голяма от обичайното, с малко диванче, огледало с орнаменти и отделна кабинка за самата тоалетна. Във втръсналата й тежка миризма на жасмин се долавяше лек примес на повръщано.
Айзък не се приближи до нея. Той остана изправен до вратата.
— Държиш се много… странно — каза той.
Емили седна на оранжевото диванче и се втренчи в една тънка бримка на чорапа й. Беше твърде нервна, за да му отговори. Тайната й пулсираше болезнено в нея.
— Не ти ли е приятно да те виждат с мен? — продължи Айзък. — Заради това, че казах на Спенсър, че фирмата за кетъринг е на баща ми? Не трябваше ли да го казвам?
Емили закри очите си с длани. Не можеше да повярва, че Айзък се смята за виновен за поведението й. Отново. Пелена от страх постепенно се спусна върху раменете й. Дори да успееше да се измъкне днес, подобни ситуации щяха да се появяват непрекъснато. И най-накрая, след като всичко се изреди, ще се появи А… Иън. А сега, след като беше избягал, той беше способен на всичко. Нека това послужи като предупреждение, беше написал той, след като Мая се появи в китайския ресторант. Емили се беше озовала точно там, където Иън искаше.
Освен ако тя не успееше да оправи нещата.
Със свито гърло Емили вдигна глава към Айзък. Трябваше да се справи с проблема бързо, като светкавично отлепване на лейкопласт от кожата.
— Помниш ли онова момиче от китайския ресторант? — попита тя. Айзък я погледна безизразно и сви рамене. Емили си пое дълбоко дъх. — Преди двете е нея бяхме… двойка.