Всичко останало се разви със светкавична бързина. Тя разказа как в седми клас целунала Али в къщичката на дървото. Как веднага си паднала по Мая, омагьосана от дъвката й с бананов аромат. Разказа му за есемесите на А., за това как се опитала да излезе с Тоби Кавана, за да си докаже, че харесва момчета, как снимката, на която двете с Мая се целуват, е била разпространена по време на състезанието по плуване и как цялото училище разбрало за тях. Каза на Айзък за „Дървесна корона“, програмата за преобръщането на гейове, в която я бяха записали родителите й, както и че истинската причина да замине за Айова бе неспособността на родителите й да я приемат такава, каквато е. Освен това призна, че в Айова е срещнала момиче на име Триста, с което също се е целувала.
Когато свърши, погледна към Айзък. Той беше позеленял и нервно потропваше с крак по пода… А може би гневно.
Емили наведе глава.
— Ще те разбера, ако повече не желаеш да говориш с мен. Не исках да те нараня — просто реших, че когато научиш всичко, ще ме намразиш. Но въпреки всичко, което ти разказах, искам да знаеш, че чувствата ми към теб са истински, че наистина искам да си моето гадже, че наистина те харесвам. Смятах, че повече никога няма да харесам момче, но изглежда съм грешала.
В малката стая настъпи тишина. Дори партито отвън като че ли поутихна. Айзък приглади вратовръзката си с ръка.
— И какво означава това, че си… би?
Емили заби нокти в пухкавите копринени възглавнички на дивана. Щеше да е много по-лесно просто да каже, че е хетеро, и че при случилото се с Али, Мая и Триста просто е била объркана. Но тя знаеше, че това не е така.
— Не знам каква съм — тихо отвърна тя. — Ще ми се да знаех, но не е така. Може би просто… харесвам хората. Може би просто зависи от човека, а не от пола му.
Айзък наведе очи и въздъхна тихичко, Когато Емили го чу да се обръща, сърцето й се сви от отчаяние. След миг той ще натисне бравата, ще излезе навън и ще изчезне завинаги. Емили си представи майка му, която стои до входната врата, в нетърпеливо очакване да разбере как е минала срещата им. Лицето й ще се сгърчи, когато Айзък й разкаже истината. Емили е „каква?“ ще ахне тя.
— Хей. — Горещият му дъх опари главата й. Айзък се беше навел над нея с неразгадаемо изражение на лицето си. Той я прегърна безмълвно. — Всичко е наред.
— К-какво? — ахна Емили.
— Всичко е наред — повтори тихо той. — Приемам го. Приемам и теб.
Емили примигна недоверчиво.
— Наистина… ли? — заекна тя.
Айзък изсумтя.
— Май не съвсем, а? — Той я прегърна и я целуна по главата.
Докато се прегръщаха, Лейни Айлър, една от съотборничките на Емили, влезе в тоалетната, мислейки, че е свободна.
— Опа — каза тя. Когато видя, че вътре е Емили, която се прегръща с момче, се ококори. Но на Емили вече й беше все едно. Нека да видят, помисли си тя. Нека Лейни отиде и разкаже на всички. На безкрайната поредица от тайни беше сложен край.
26.
Спенсър си намира кандидат
Звънецът на вратата на семейство Хейстингс иззвъня за енти път и Спенсър надничаше иззад ъгъла, докато родителите й посрещаха семейство Пемброук, един от най-старите родове в областта. Господин и госпожа Пемброук бяха прочути с това, че винаги водеха домашните си любимци със себе си и, изглежда, тази вечер бяха довели две: непрекъснато лаещият мини шпиц Мимзи и дългият шал около врата на Хестър Пемброук, към който беше прикрепена лисича глава. След като двамата препуснаха към бара, майката на Спенсър прошепна нещо на Мелиса и тръгна нанякъде. Мелиса зърна надничащата Спенсър. Покара ръце по тъмночервената си сатенена рокля; след това наведе очи и се обърна. Спенсър не бе имала възможността да попита сестра си какво мисли за изчезването на Иън — Мелиса цял ден се губеше някъде.
Спенсър не беше сигурна защо изобщо провеждат събирането, въпреки че очевидно всички си прекарваха фантастично. Изглежда Роузууд лекуваше раните си с тежък алкохолизъм. Уайлдън вече беше ескортирал родителите на Мейсън Байърс до тяхното бентли, защото Бинки Байърс беше погълнал твърде много коктейли „Метрополитен“. Спенсър беше минала покрай Оливия Циглър, майката на Наоми, която повръщаше в тоалетната, вкопчила ръце в умивалника. Защо ли не можеше водката да вцепени и Спенсър — въпреки многото „Лемън дропс“, които беше изпила, главата й беше свежа и погледът ясен. Сякаш някаква кармична сила я наказваше, оставяше я да изстрада всичко трезва.