Телефонът иззвъня още веднъж. Андрю махна ръката си от гърба й.
— Няма ли да погледнеш кой звъни?
Спенсър облиза устни замислено. После бавно протегна ръка към чантата си. Тя трепереше толкова силно, че й беше трудно да отвори малката метална закопчалка.
Нямаше нов есемес, а имейл. Пред очите й изплува адресът на подателя. Обичам те. И заглавието на писмото: Имате подходящ кандидат.
— О, Боже! — Спенсър тикна телефона си под носа на Андрю. В хаоса на изминалата седмица почти беше забравила за уеб сайта. — Виж!
Андрю рязко си пое дъх. Спенсър отвори писмото и двамата се втренчиха в екрана. „С удоволствие ви съобщаваме, че в нашата база данни има човек, който отговаря на вашите условия — пишеше там. — В момента се свързваме с нея и тя ще ви се обади след няколко дни. Благодарим ви, от екипа на Обичам те“.
Спенсър прегледа бързо остатъка от съобщението, но вътре нямаше кой знае колко допълнителна информация. От сайта не разкриваха името на жената, нито с какво се занимаваше или къде живееше.
Спенсър пусна своя сайдкик в скута си, главата й пулсираше.
— Това… наистина ли се случва?
Андрю хвана ръцете й.
— Може би.
Устата на Спенсър постепенно се разшири в усмивка, а сълзите й продължаваха да се стичат по лицето й.
— О, Господи! — извика тя. — О, Господи! — Тя протегна ръце, прегърна Андрю и го притисна към себе си. — Благодаря ти!
— За какво? — Той изглеждаше объркан.
— Не знам! — отвърна замаяно Спенсър. — За всичко!
После го пусна и двамата се усмихнаха един на друг. Тогава, внимателно и нежно, Андрю протегна ръка и я хвана за китката. Спенсър замръзна. Шумът от партито сякаш се изгуби, всичко в стаята изглеждаше уютно и интимно. Изминаха няколко дълги, бавни секунди, отчитани единствено от примигващите точки на цифровия часовник на дивиди плейъра.
Андрю бавно се наведе напред и допря устните си до нейните. Имаше вкус на ментов освежител за уста, а устните му бяха меки. Изведнъж всичко й се стори… естествено. Той я целуна продължително, привличайки я към себе си. Къде, за Бога, Андрю Кембъл се беше научил да се целува така?
Цялата работа продължи най-много няколко секунди. Когато Андрю се отдръпна от нея, Спенсър беше твърде шокирана, за да каже каквото й да било. Зачуди се дали вкусът й е бил на солени сълзи. А и лицето й сигурно изглеждаше ужасно, цялото подпухнало и червено от плача.
— Съжалявам — каза бързо Андрю и лицето му пребледня. — Не трябваше да го правя. Но ти изглеждаш толкова хубава тази вечер, а и толкова се зарадвах заради теб и…
Спенсър примигна няколко пъти, с надеждата омаята да освободи мислите й.
— Не се извинявай — каза най-накрая тя. — Но… Но не съм убедена, че съм го заслужила. — Тя подсмръкна. — Държах се толкова лошо с теб. На бала, например. Както и във всеки час, който карахме заедно. Бях абсолютна кучка. — Тя поклати глава и по бузата й се търкулна сълза. — Би трябвало да ме мразиш.
Андрю хвана кутрето й със своето.
— Наистина ти се ядосах заради бала, но това е само защото те харесвах. А относно останалото… ние просто се състезавахме. — Той мушна с пръст голото коляно на Спенсър. — Харесва ми, че си толкова амбициозна… упорита… и умна. Не бих искал нищо от това да се промени.
Спенсър започна да се смее, но скоро смехът й отново премина в хълцане. Защо плачеше, когато някой се държеше толкова мило с нея? Тя отново погледна към телефона си и затвори екрана му.
— Значи ще продължаваш да ме харесваш дори и да не съм истинска Хейстингс?
Андрю изсумтя.
— Не ми пука каква е фамилията ти. Освен това дори Коко Шанел е дошла от никъде. Била е сираче. А виж какво е постигнала.
Устата на Спенсър се изкриви в усмивка.
— Лъжец. — Откъде пристрастеният към четенето на книги Андрю ще знае нещо за дизайнерите на висша мода?
— Вярно е! — разпалено кимна Андрю. — Провери!
Спенсър изпиваше с поглед слабото, ъгловато лице на Андрю, порасналата му коса с цвят на зряла пшеница, която се къдреше покрай ушите му. През цялото време той е бил пред очите й, седял е до нея в час, бързал е да реши задачата на черната дъска преди нея, състезавал се е срещу нея за поста президент на класа и лидер на клуб „Модел на обединените нации“ — и тя никога не е забелязала колко е сладък. Спенсър отново се разтопи в ръцете му, мечтаейки да остане така цяла нощ.