— Вчера Наоми ме заведе в един страхотен бутик, наречен „Отър“, и аз си взех това оттам. — Тя посочи към огърлицата с огромен кристал Сваровски на шията й. — Искахме да вземем и теб, но ти не си вдигаше телефона. — Тя нацупи устни. — Обаче следващата седмица ще отидем, нали? Имат едни тъмни дънки „Уилиям Ръст“, които ще ти стоят страхотно!
— Аха — промърмори Хана. — Става. — Тя протегна ръка към бутилката с вино, която беше скрита зад един от столовете. За нещастие тя се оказа празна.
— Ето, изпий моето — рече бързо Кейт и й подаде полупразната си чаша. — И без това пих и у Наоми, докато се приготвяхме.
Хана замаяно се втренчи в чашата на Кейт, тъмното червено вино й заприлича на кръв. „Ще стане — беше прошепнала Кейт. — Моментът почти настъпи чакам го с нетърпение!“. Тогава какво, за Бога, беше това приятелско отношение? Възможно ли е Хана да е направила грешка?
И в този миг я осени. Но, разбира се! Кейт се преструваше на нейна приятелка. Хана се почувства глупаво, че не се е досетила досега.
Правилата на преструването бяха елементарни. Ако Хана искаше да си отмъсти на някого, че е направил нещо на Мона, тя се държеше така, сякаш двете с Мона са се скарали, проникваше в групичката на другото момиче и изчакваше мига, в който можеше да забие нож в гърба й. Може би Мона беше разказала на Кейт за фалшивите приятелства преди, когато беше А.
Ерик Кан се приближи и се тръшна върху голямата възглавница с индийски мотиви, която лежеше на пода до дивана. Той беше по-висок и по-дългурест от Ноъл, но имаше същите големи кафяви очи и озъбена усмивка.
— Здрасти, Хана — каза той. — Къде си крила красивата си доведена сестра досега?
— От устата ти звучи така, сякаш ме е държала затворена в килера — изкикоти се Кейт, очите й блестяха.
— Така ли си направила? — обърна се Ерик към Хана и накара Кейт да се разкикоти още по-силно.
Ноъл и Мейсън също седнаха на пода, а Майк Монтгомъри и приятелката му се сместиха до Наоми и Райли. Около тях се струпаха толкова много хора, че Хана не можеше да стане, дори и да искаше. Тя огледа стаята, за да намери Лукас, но той беше изчезнал.
Ерик се наведе напред и хвана Кейт за ръката.
— Така, откога се познавате момичета?
Кейт се обърна замислено към Хана.
— Ами май… от четири години, нали? Бяхме в седми клас. Но доста дълго не си говорехме. Хана дойде веднъж в къщата ни в Анаполис. Мисля, че беше твърде готина за мен — доведе и Алисън Дилорентис. Спомняш ли си онзи обилен обяд, Хана?
Кейт се усмихна широко и самодоволно на Хана, сякаш всеки момент щеше да изплюе тайната й. Хана имаше чувството, че се вози на увеселително влакче, което бавно започва да се изкачва по хълма. Всеки момент щеше да премине от другата му страна и стомахът й нямаше да издържи… а репутацията й щеше да отиде по дяволите.
Фалшивото приятелство е много просто, сигурно беше казала Мона на Кейт, защото сигурно вече беше наясно, че един ден Кейт и Хана щяха да бъдат принудени да живеят под един покрив. Просто научи една от тайните на Хана. Това ще е достатъчно, за да я съсипеш завинаги.
Тя се сети и за есемеса от А. Съсипи я, преди да съсипе теб.
— Знаете ли, че Кейт има херпес? — изведнъж изтърси тя. Гласът дори като че ли не беше нейният, а на някой много по-злобен човек.
Всички я изгледаха стреснато. Майк изплю виното си върху килима. Ерик Кан бързо пусна ръката на Кейт.
— Тя ми го каза преди няколко дни — продължи Хана и едно отровно, черно чувство се разля из тялото й. — Прихванала го от някакво момче в Анаполис. Мисля, че трябва да го знаеш, Ерик, преди да се опиташ да се напъхаш в гащичките й.
— Хана! — отчаяно прошепна Кейт. Лицето й беше бяло като вар. — Какво правиш?
Хана се усмихна самодоволно. И ти щеше да направиш същото с мен, кучко. Ноъл Кан потрепери и отпи една голяма глътка от виното си. Наоми и Райли се спогледаха неспокойно и се изправиха.
— Вярно ли е това? — Майк Монтгомъри сбърчи нос. — Отврат.
— Не е вярно — изписка Кейт, оглеждайки всички около себе си. — Наистина, момчета, Хана току-що си го измисли!
Но вредата вече беше нанесена.
— Пфу! — прошепна някой зад гърба им.
— Валтрекс — изкашля се Джеймс Фрийд в ръката си. Кейт се изправи. Всички отстъпиха крачка назад, сякаш вирусът на херпеса можеше да прескочи от нейното тяло върху техните.